ГЛУХАТА СЪПРУГА
~ Хорхе Букай

Един човек се обажда на домашния си лекар.
– Рикардо, аз съм, Хулиан.
– О, здравей! Какво има, Хулиан?
– Ами виж, обаждам ти се, защото се притеснявам за Мария.
– Но какво й е?
– Започва да оглушава.
– Как така да оглушава?
– Да, наистина. Трябва да дойдеш да я видиш.
– Добре, но човек обикновено не оглушава изведнъж, не е и болезнено. Доведи я в понеделник в кабинета ми, ще я прегледам.
– Да не мислиш, че можем да чакаме до понеделник?
– Как разбра, че не чува?
– Ами… като я викам, не отговаря.
– Виж, може да е заради някаква дреболия, нещо като тампон в ухото. Ето какво ще направим: ще разберем до каква степен е глуха Мария. Ти къде си сега?
– В спалнята.
– А тя къде е?
– В кухнята.
– Така. Извикай я от там.
– Марияаааа…! Не, изобщо не чува.
– Чакай, не се отчайвай. Вземи безжичния телефон, тръгни към нея по коридора и я викай, за да видиш кога ще те чуе.
– Марияаааа…! Марияааа…! Марияааа…! Няма начин. До вратата на кухнята съм и я виждам. С гръб е към мен и мие чиниите, но не ме чува. Марияаааа…! Нищо.
– Приближи се още.
Мъжът влиза в кухнята, приближава се до Мария, слага ръка на рамото й и крещи в ухото й:
– Марияаааа…!
Побесняла, жена му се обръща и му вика:
– Какво искаш? Какво искаш, какво искаш, какво искаааааш…?! Вече десет пъти ме повика и десет пъти ти отвърнах „какво искаш”. С всеки ден ставаш все по-глух, не разбирам защо просто не отидеш на лекар…

Добре ще е винаги, когато виждаш нещо у другия, което те дразни, да се сещаш, че то е най-малкото (най-малкото!) и в теб.