ГНЯВ И ПРОШКА: Извинение и прошка след 48 години!

Народният представител Джон Люис, вляво, с Елвин Уилсън през 2009 г., след като г-н Уилсън се извинил, че е нападнал г-н Люис през 1961 г.

През пролетта на 1961 г. групата, известна като Freedom Riders, пристигнала на автогарата Грейхаунд в Рок Хил, Южна Каролина, което било част от усилията им да сложат край на расовата дискриминация в Южните щати. Когато двама от защитниците на гражданските права на чернокожите (да имат еднакви права като белите да си избират къде да сядат, а не само на последните седалки в автобуса) Джон Люис, чернокож, и Албърт Биджлоу, бял, навлезли в чакалнята на автогарата, определена само за бели, те били веднага нападнати от група бели мъже. Един от тях бил г-н Уилсън.

Люис и Биджлоу не отвърнали на побоя и отказали да повдигнат обвинения. През следващите пет десетилетия Люис станал виден борец за граждански права, а през 1987 г. станал народен представител за Джорджия от Демократическата партия.

В търсене на прошка

Г-н Уилсън казал в интервю през 2009 г., че един приятел го бил попитал: „Ако умреш сега, знаеш ли къде ще отидеш?“ Аз казах: „В ада“.

Търсейки прошка, г-н Уилсън се обадил на „Рик Хил херълд“ през 2009 г., за да каже, че е бил един от хората, които са ръководили побоя на автогарата, и че е извършил и други насилствени действия – например срещу защитници на гражданските права за достъп в ресторантите. Едва тогава г-н Уилсън научил, че една от жертвите му е станала член на Конгреса.

Той веднага се отправил за Вашингтон и се срещнал с Люис, който бързо му дал прошката си.

„Той започна да плаче, синът му започна да плаче и аз също започнах да плача“ – казва г-н Люис в едно интервю в понеделник.

Г-н Уилсън веднъж казал на CNN: „Ами моят баща постоянно ми повтаряше, че глупакът никога не променя мнението си, а умният човек променя мнението си. Именно това направих и не се срамувам. Не се опитвам да бъда Мартин Лутер Кинг или нещо такова“.

Философията на ненасилието

Г-н Люис казва, че не е запомнил лицата, нито имената на хората, които са го пребили в онзи ден през 1961 г., но че вярва, че г-н Уилсън е „много искрен“ в извинението си. Отбелязва, че това е първото извинение, което е получавал за насилието срещу него през периода на движението за защита на гражданските права и че никога не се е чудил дали да го приеме.

„То се вписва във философията на ненасилието – каза той в понеделник. – А именно това е смисълът на движението – да имаме способността да прощаваме и да вървим към помирение“.

https://www.nytimes.com/2013/04/02/us/elwin-wilson-who-apologized-for-racist-acts-dies-at-76.html, William Yardley, 1 април, 2013, „Ню Йорк таймс“

Превод: Йорданка Дейчева