Възможна ли е „Теория на всичко”, мечтата на Стивън Хокинг?

Съществуват редица факти, които говорят в полза и на една млада Вселена. В официалната светска наука се е наложил възгледът, че цялата материя във Вселената е еволюирала до настоящата си структура, съставена от звезди, планети, галактики и купове от галактики в течение на един дълъг период от време, обхващащ 10-15 милиарда години. Този възглед е известен като „теория на Големия взрив“. Според тази теория някаква гигантска експлозия е превърнала едно особено състояние на енергията и веществото, наречено първична сингулярност, в свободно разширяваща се материална среда, постепенно генерираща въпросните структурни елементи (звездите, галактиките и др.). Важна особеност на тази теория е, че описаният от нея модел на разширението на Вселената явно противоречи на някои от основните природни закони като напр. закона за запазване на енергията и втория принцип на термодинамиката.

Законът за запазване на енергията прави невъзможно Вселената да е възникнала от само себе си, просто така от нищото. Самозараждането на Вселената е невъзможно по принцип, защото то противоречи на този основен, природен закон. Така че като единствена възможност тук остава безкрайното във времето съществуване. Но това противоречи на другия основен природен закон – втория принцип на термодинамиката, известен още като закон за нарастване на ентропията в затворени системи. Според този закон всяка система, оставена сама на себе си, винаги се стреми от състояние на подреденост към състояние на хаос и безредие. Фактът, че Вселената все още не е „умряла“, е доказателство, че тя не е безкрайно стара.

Най-голямото предизвикателство за „теория на всичко” представлява т. нар. проблем за началото на Вселената, наложен от самото естество на теорията на Големия взрив. Ние не можем да си представим и естеството на първичната сингулярност като материална среда, съсредоточена в една безразмерна геометрична точка и съдържаща цялата материя във Вселената. Въпросът се състои в това, че не можем да познаваме по никакъв начин законите и формата на състоянието на материята във въпросната сингулярност, нито можем да обясним защо тя се взривява в даден момент, давайки началото на многообразната и причудливо устроена организация и порядъка на наблюдаемата от нас Вселена. Именно това обстоятелство, което според С. Хокинг „има привкус на Божествена намеса“, кара много учени да се отнасят скептично към теорията за Големия взрив.

Еволюционистът С. Хокинг от своя страна развива своя собствена философия, търсеща да оправдае идеята за несъществуването на Бог-Творец. Той предполага, че не Вселената се е самосъздала, а че тя просто трябва да съществувала по силата на всемогъщата и универсална теория на всичко, в която той вярва така силно, както религиозните хора вярват в Бога. В това твърдение обаче се крие едно явно логическо противоречие. Какво всъщност означава, че някаква теория, построена въз основа на известните природни закони, може да бъде първопричина на съществуването на Вселената? От това твърдение веднага следва и въпросът: кой е Авторът на тази уникална теория, защото очевидно на има рационален привкус?

В заключение може да се каже, че „в днешно време има забележително съгласие за това, че Вселената е имала начало. Опитите да се аргументира, че Вселената се самообяснява, се оказват противоречащи сами на себе си, също както и простото приемане на началото като гол факт е незадоволително. Колкото повече опознаваме нашата Вселена, нейната разбираемост и фина настройка, толкова повече убеждението, че има Бог-Творец, Който е планирал Вселената с определена цел, печели достоверност като най-доброто обяснение за нашето съществуване“. За много хора Бог е мистерия, но Той е единствено приемливото за здравия разум обяснение на чудото за съществуването на Вселената и живота в нея, на това защо има нещо, а не нищо.

Може определено да се каже, че „везните на научната Темида“ натежават в полза на идеята за Сътворението. Във философската дискусия между креационизма и еволюцията основно място заема „въпросът за целта“. За всеки разумен човек е очевидно, че моделът на Сътворението включва съвсем ясно концепцията за целен. Разумният Творец не е бил воден от каприз или безразличие, а е имал някаква Висша, Благородна Цел, когато е планирал и създал чудото на живота и на Вселената като цяло.