По въпроса за произхода на Вселената еволюционистите поддържаха десетилетия наред хипотезата за т.нар. „голям взрив“. Тъй като днес все още се срещат привърженици на тази хипотеза, ние ще я представим в схематична форма и ще посочим научни факти, които напълно я отричат.

Според тази хипотеза цялата материя на Вселената е съществувала първоначално под формата на малка свръх концентрирана маса, известна в литературата като „космическо яйце“. Това „космическо яйце“ експлодирало. Получените милиони материални частици се отдалечавали с огромна скорост от центъра на експлозията, започнали да изстиват, като по този начин се формирали галактики, системи, планети и, разбира се, нашата Земя. След определено време тези космически тела отново ще се съберат, ще образуват отново „космическо яйце“ и този цикъл ще се повтаря на всеки 20 милиарда години. Вселената няма край, материята е вечна. Това гласи в резюмиран вид хипотезата за произхода на Вселената.

Научни факти, противоречащи на хипотезата за „големия взрив“:

1) Тази хипотеза не може да отговори на въпроса как и откъде е възникнала материята и се е обособила в тази свръх концентрирана форма (на космическо яйце). Материята не може да възникне от само себе си. Това противоречи на Първия закон на термодинамиката, т. е. Закона за запазване на енергията. Тя никога не се губи, не изчезва, но се трансформира от една форма в друга. А това означава, че нова енергия не може да възниква, нито пък съществуващата да се умножава. И още, енергия не може да възниква от само себе си, а трябва да бъде създадена от някого — както и животът не може да възниква от само себе си. Това е възможно единствено чрез творчески акт. За него говори Библията.

2) Теорията за „първичния взрив“ противоречи на Втория закон на термодинамиката (Закона за ентропията или за енергийната рецесия), съгласно който „всяка система, оставена сама на себе си, винаги се стреми от подреденост към загуба на тази подреденост, към хаос, към деструкция, към разпадане“. Красивите автомобили един ден се превръщат в куп ръждясало желязо, къщи и красиви замъци – в руини, горещата вода изстива, здравият човек се превръща в безжизнена материя. Този универсален Закон означава, че в Природата е невъзможно развитие от низшето към по-висшето и материята не е в състояние да се самоорганизира. Материята е подчинена на Закона на разпадането, разграждането, на ентропията, т.е. на движение от сложното към простото. Такъв е Законът на физиката и той е в пълно противоречие с учението на еволюционната теория. Вселената остарява и върви безвъзвратно към своя край.

Според физичните закони материята не е вечна, а това потвърждава учението на Библията: „Небе и Земя ще преминат“.

3) Съгласно теорията за „първичния взрив“ материята е вечна, а енергията е форма на изява на материята. Това е в пълно противоречие с физичния Закон на 20-то столетие (Закона на Айнщайн). Немският физикоматематик и носител на Нобелова награда А. Айнщайн постулира еквивалентните взаимоотношения между материя и енергия, като доказа, че материята е форма на изява на енергията – точно обратното на това, което еволюционната теория учи. И в този пункт еволюционната теория противоречи на науката.

Законът на Айнщайн потвърждава по категоричен начин библейския модел за произхода на Вселената.

4) След като науката откри и човешката опитност потвърждава Втория закон на термодинамиката, ние сме задължени да поставим въпроса за хармонията в природата и изключителната сложност на феномена „живот“, а именно: Как са възможни те, на какво се дължат? Единственият логичен отговор гласи, че съществува висша Сила, Която регулира хармонията във Вселената и комплексността на живота.

Тази Сила ние наричаме Бог.

5) Ако теорията за „първичния взрив“ беше вярна, как да обясним тогава някои от специфичните особености, характерни за планетата Земя?

Ето някои тях:

– разстоянието от Слънцето и от Луната.

– равномерното и константно излъчване на слънчева топлина.

– големината, масата и ротационните особености на Земята.

– кислородно-въглеродното съдържание в атмосферата.

Това са само някои абсолютно задължителни предпоставки за съществуването на живота. Съчетаването на множество такива особености изключва случайността. Тогава остава единственото обяснение – съществуването на разумна Сила, Която целенасочено е създала тези предпоставки на Земята, за да направи възможен живота.

Тази Сила ние наричаме Бог.

6) Планетите на Слънчевата система притежават подчертани различия помежду си (големина, повърхност, геофизична плътност, ротационна скорост, отдалеченост една от друга, химичен състав, планетарна атмосфера и т.н.). Астрономите са установили, че различията между останалите тела в Космоса са още по-големи. Как се стига до тези различия, щом всички небесни тела имат еднакъв произход? Това е невъзможно да се обясни чрез теорията на „първичния взрив“.

7) Логично е да очакваме, че след взривяване ще настъпи хаос, в този случай – Хаос във Вселената. Науката астрономия твърди: Във Вселената цари изключително впечатляващ и удивителен порядък, хармония и закономерност. Кой би дръзнал да оспори изключителната хармония и точност в движението на планетите в нашата слънчева система? Елементарната логика ни кара да търсим обяснението за този порядък в съществуването на Творец, Който е създал Вселената и бди за хармонията в нея. Това показва и Законът за причинно-следствените връзки.