ГОСПОЖА БИБЛИЯ  3

    Измина доста време, откакто бях посетил Госпожа Библия, дамата с царствена осанка и благородна външност. Тези дни си спомних, че ѝ дадох обещание по-често да я навестявам. Тя беше толкова мила с мен, толкова радушно ме прие при първите ми две посещения, че без да се замислям и обещах по-често да и ходя на гости, затова се запътих към дома ѝ.

    Когато наближих, забелязах много хора да се стичат към нейния дом. Сърцето ми започна да бие силно, забавих крачка, обзет от лоши предчувствия. В този момент видях един от нейните съседи и го запитах:

–Господине, да не се е случило нещо лошо с Госпожа Библия?

–О, не! Жива и здрава е, но погледнете – и той вдигна ръката си към небето.

    Вдигнах главата си нагоре и видях един необикновен бял облак, колкото човешка длан, който бързо приближаваше към земята. Тогава се затичах и открих Госпожа Библия сред насъбралата се тълпа сияеща и гледаща към небето.

–Госпожо Библия, да не би това да е вашият Автор? – запитах я аз.

–Да! – отговори радостно тя. Нали ви казах, че ако ме посещавате често ще разберете кога Той ще дойде. И ето, дългоочакваният момент настъпи.

    С всяка измината минута облакът ставаше все по-голям и по-голям, докато покри цялото небе. Ярка светлина по-светла от слънцето освети събралата се тълпа. Настъпи суматоха, много хора започнаха да викат закривайки очите си с ръце и побягваха към планините и скалите, опитвайки да се скрият от Светлината, „защото делата им бяха зли” (Йоан 3:19).

    Скоро около Госпожа Библия останахме една малка група и гледахме нагоре. Пред нас се разкри невероятна гледка

    Царят на Вселената, Създателят на света, облечен в бяла одежда, на главата със златна корона и яздещ на бял кон, придружен от безброй ангели, облечени в бели дрехи, със златни корони на главите, яздещи на бели коне застанаха във въздуха.

    При тази гледка нададохме тържествен вик, падайки на колене пред нашия Господ и Спасител Исус Христос.

    „Ето, Този е нашият Бог,

      чакахме Го – и Той ще ни спаси;

      Този е Господ, чакахме Го;

      ще се зарадваме и развеселим

      в спасението Му” (Исая 25:9).

Автор – Николай Г. Костов