ГРАДИНАТА

Един цар посетил своята градина, в която съжителствали различни дървесни видове, и установил, че повечето от дърве­тата са посърнали. Той попитал дъба, намиращ се до самия вход на градината:

• Какво става?

Дъбът му обяснил, че страда от депресия и не му се живее, защото не е висок и красив като бора. Но борът също бил съкру­шен и се измъчвал от мисълта, че не може да ражда вкусните плодове на лозата. Оказало се, че и лозата страда. Като гледала прасковата, се притеснявала, че не може да се изправи и да бъде стройна като нея.

Прасковата, от своя страна, искала цветовете на люляка, а люлякът копнеел да стане мощен като дъба.

Накрая царят достигнал до една фиданка, която се различа­вала от другите дървета. Тя била весела и свежа. Царят казал:

• Радвам се да видя едно дръвче в добро настроение сред общото униние. Няма ли нещо, което да те смущава?

Фиданката отговорила:

• Господарю, аз зная, че ти си насадил всички дървета, защо­то имаш нужда от всяко едно ог тях. Това се отнася и за мен. Въ­преки, че съм малка и незначителна, щом си ме посадил, значи съм ти нужна такава, каквато съм. И аз се старая да бъда добро дръвче.