ГРАДСКИЯТ ЧАСОВНИК

Намира се високо горе на камбанарията, зад стрелките и циферблата. Той не общува с хората. Вярно изпълнява задачата си: измерва времето, движи стрелките и отмерва с махалото всеки кръгъл час.

Някой поглежда към циферблата. Той не забелязва това. Има такива, които искат да ускорят движението на стрелките, може би за да доведат до край свой лош ден или по-бързо да постигнат цел, за която са копнели. Други обаче – повечето – искат да преустановят бързия ход на стрелките поради много работа или да се наслаждават по-дълго на блажените часове за почивка.

Градският часовник също не знае, кой всъщност се заслушва в редовното отмерване на кръглия час. През деня често не се чува много добре, но вечер звукът се разпространява. Не всички спят, дори и когато навсякъде е тъмно. Грижите и проблемите не ни занимават никога толкова силно колкото във времето, когато другите са си легнали и около нас цари тишина.

И много хора, които са слушали отмерването на часа от градския часовник, не са вече между живите. На гробището все още могат да се прочетат имената им. От тяхното рождение до последния им час часовникът е отброявал часовете и след това те са преминали във вечността…

Какво е животът ни? “Пара, която се явява за малко и после изчезва” (Яков 4:14). Трябва ли тогава да се запитаме: “Готов ли съм да се явя пред Бога?”

Исая 90:10

“Дните на живота ни са обикновено 70 години или където има сила, 80 години, но и най-добрите от тях са труд и скръб. Защото скоро прехождат и ние отлитаме.”