Границата на милостта

Ако чуете по новините, че някой си е присвоил последните пари на самотна пенсионерка в някое далечно село и дори е употребил насилие към нея, какви чувства ще изпитате? Възмущение, гняв, негодувание, желание да бъде наказан справедливо? А замисляте ли се какви чувства изпитва Бог, когато гледа всяка минута да се извършват отвратителни престъпления: убийства, малтретиране, измами, интриги, домашно насилие, лъжи и безброй други? Какво става в сърцето Му?

А замисляте ли се какви чувства предизвикват у Бога „малките“ грехове на християните, Божия народ, нашите? Казваме, че Бог е любов, но дали наистина осъзнаваме, че Той изпитва реални чувства? Аз понякога забравям това. В Библията четем за Неговата радост и тъга, спокойствие и гняв, справедливост и възмущение. За Неговата милост, нежност, но и ярост, негодувание и справедливост. Днес искам да се замислим заедно какво причиняват греховете на Божието сърце, защото тогава има голяма вероятност да се замислим, преди да ги извършим.

По този повод се замислих за всички катаклизми, които наблюдаваме – пожари, наводнения, суша, пандемии, военни конфликти, земетресения, катастрофи, протести на народите по целия свят. Хората толкова силно са се привързали към Сатана, че Бог не може и не иска повече да показва милост към тях. Неговият Дух се оттегля от земята и хората са оставени на собствения си егоизъм и злоба, и на дяволското управление. Границата на Божието търпение, границата на милостта наближава да бъде пресечена.

Това ще бъде темата ни днес: границата на Божието търпение. Границата на милостта.

Книгите на пророк Йеремия и Йезекиил не са нещо, което чета често. Но има стихове, които харесвам, затова реших да почна да ги чета поред и да се задълбоча в тях. И докато четях глава 7 от „Йезекиил“ забелязах следните стихове, които на пръв поглед противоречат на много други библейски стихове.

Йезекиил 7:8,9: „Сега скоро ще излея върху теб яростта Си и ще изчерпя гнева Си върху тебе; ще те съдя според постъпките ти и ще възвърна върху тебе всичките ти мерзости. Окото Ми няма да те пощади, нито ще покажа милост; ще ти въздам според постъпките ти и въздаянията за твоите мерзости ще бъдат сред теб; и вие ще познаете, че Аз, Който ви поразявам, съм Господ“. Тежко послание.

Обикновено цитираме стихове с точно обратното послание:

Псалми 103:10,11: „Не е постъпил с нас според греховете ни, нито ни е въздал според беззаконието ни. Защото колкото е високо небето от земята, толкова голяма е милостта Му към онези, които се боят от Него“. И това е съвсем вярно.

Казваме, че Бог не ни въздава наказанието според греховете ни, иначе ще загинем. Как обаче тук се стига от милост, висока колкото небето, до „окото Ми няма да те пощади, нито ще покажа милост“? Историята на Божия народ и Вавилонския плен са една мини-картина, образ на нашето време и тя има важно послание за нас.

Колко години проявява Бог милост към юдейския народ, Неговия народ? От Изхода от Египет до Вавилонския плен изминават близо хиляда години. Особено чрез пророк Йеремия Бог много по човешки изразява Своите чувства – разочаро-вание, тъга, недоволство – от народа Си, за когото е направил толкова много. А хората поколение след поколение са пренебрегвали Божия завет и са се покланяли на други богове, нарушавали са Божиите принципи и са онеправдали слабите и безпомощните. В книгата на пророк Йеремия се среща 9 пъти един и същи израз, който още преди години ми направи много силно впечатление:

Йеремия 35:15: „Пратих при вас и всичките Си слуги, пророците, като ставах рано и пращах да казват: Върнете се сега всеки от лошия си път, поправете делата си“.

(Йеремия 7:13, Йеремия 7:25, Йеремия 11:7, Йеремия 25:3, Йеремия 29:19, Йеремия 32:33, Йеремия 35:14, Йеремия 35:15, Йеремия 44:4)

Заспива ли някога Бог, че да Му са налага да става, за да ни праща послания? „Онзи, Който те пази, няма да задреме. Ето, няма да задреме, нито ще заспи“ (Псалми 121:3,4).

Аз свързвам този израз „ставах рано“ със силното Божие желание да ни спаси.

Бог иска да ни спаси

За мен най-важна истина от тъжната история за Божия народ от книгите на пророк Йеремия и Йезекиил е, че Бог иска да ни спаси. Той прави всичко възможно да ни убеди колко голямо зло е грехът и да ни обясни, че когато се отклоняваме от Божията воля, ние създаваме проблеми първо и най-вече на самите себе си.

Всички неприятни неща в живота ни са последица от греха – пряко (от нашите грехове) или непряко (от греховете на други хора). Затова най-силното Божие желание е да ни спаси от него. Затова и изпраща пророците си, затова имаме и Библията, затова и първата работа на Светия Дух е да ни убеди колко смъртоносен е грехът.

Какво е Божието послание към нас? Върнете се от лошия си път и поправете делата си. В Новия завет този призив е изразен с една фраза: Покайте се.

Какво представлява покаянието?

Най-превежданата жена-писател в света Елън Уайт казва в книгата си „Пътят към Христос“: „Покаянието включва скръб за греха и отказване от него. Не можем да се избавим от греха, докато не видим гибелната му същност. Докато не се отречем от него в сърцето си, не е възможно да настъпи никаква реална промяна в живота“ (с. 22).

Има нещо съдбоносно в този цитат: Кога ще настъпи реална промяна в живота ни? Когато осъзнаем, че грехът ни убива и когато го намразим в сърцето си. На мен това ми дава обяснение защо не мога да се преборя с някои лоши навици. Ами, първо, не съм осъзнала, че те ме убиват и ме водят към гибел. И, второ, не съм ги намразила, не съм се отрекла от тях в сърцето си. Ние, хората, често си създаваме илюзията, че лошите навици не са чак толкова лоши. Е, какво толкова. Малко алчност, малко неморалност, малко клюки, малко неприлични дрехи, малко бели лъжи и т.н. По малко от всичко може.

Често си мисля за моята избухливост. Зная, че това не е добро, но си намирам извинения – провокират ме, става автоматично и не мога да го спра, някой ден ще се откажа от тази реакция и т.н. А истинската причина е, че още не съм повярвала на сериозно, че ако не се справя с този грях, той ще ме убие. И не съм го намразила дълбоко в сърцето си. Не съм се замислила какви чувства предизвикват у Бога моите гневни изблици, колко много наранявам Неговото любящо сърце. Не съм се замислила какъв повод давам на дявола да злорадства и да се подиграва на Бога. Не съм се замислила достатъчно какво причинявам на Божието сърце с лошото си поведение.

Ако наистина се замислим за това, ние ще намразим греха в сърцето си и ще се отречем от него. Защото Бог иска не само да ни прощава греховете. Той най-вече иска да ни освободи от силата на злото, за да няма какво да ни се прощава. Това е истинско покаяние – скръб за греха и отказване от него.

А ти имаш ли грехове, навици, поведение, думи, с които наскърбяваш Божието сърце? Замисляш ли се, че когато ги повтаряш, Христос страда? Той е дал живота Си, за да бъдеш ти свободен от греха. Чуваш ли Божието изобличение, когато Той „става рано“ и ти казва да се върнеш от лошия път? Сега е моментът да се замислиш каква скръб причиняваш на Исусовото сърце и да намразиш този грях. Да се отречеш от него в сърцето си.

Грехът като зависимост

Защо човек не иска да се откаже от греха, въпреки че вижда, че той му вреди? Можем да сравним греха със зависимост. ЗАВИСИМОСТТА е състояние, при което човек усеща непреодолимо желание да употребява дадено вещество или да има определено поведение заради възнаграждаващия ефект и въпреки пагубните последици.  Веществата и поведенията, които създават зависимост, имат една обща невробилогична характеристика: те силно активират мозъчните пътища на възнаграждение и подкрепа, много от които включват невромедиатора допамин. Или, с други думи, те ни създават кратковременна илюзия за щастие, чрез която се опитваме да избегнем решаването на истинския проблем.

Не е ли това абсолютно точно определение за греха? Той е най-голямата зависимост в живота ни. Ние трудно се отказваме от него, защото ни носи временно удоволствие, „възнаграждаващ ефект“ – например след като избухна, временно се успокоявам; след като човек се натъпче с вредна храна, изпитва временно удоволствие; когато жената се облече с предизвикателни дрехи, привлича вниманието на мъжете и това „гъделичка“ гордостта; когато мъжът натрие носа на жена си, се чувства силен и могъщ и т.н. Грехът ни носи удоволствие, обикновено краткровременно, и точно това ни пречи да се откажем от него.

Само че има една уловка: пагубни последици. Всеки грях има вредни последици за човека, който не иска да се откаже от него. Те не винаги идват веднага. Често изминава време, в което изпитваме само удоволствието от греха. И затова въпреки призивите на Светия Дух, не искаме да се откажем от него. Еклисиаст 8:11: „Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, затова сърцето на човешките синове е всецяло предадено да върши зло“.

Неприятните последици могат да дойдат след години, затова ние си създаваме илюзията, че грехът не е чак толкова лош. Обаче ако не се откажем от него, пагубните последици със сигурност ще дойдат. Например аз като студентка много злоупотребявах с късното лягане – нощта бях превърнала в ден, а денят – в нощ. И то дълги години, дори и след като започнах работа. И сега понякога се изкушавам да закъснявам с лягането, макар и не толкова много, както преди. Още не мога напълно да се преборя с този дълбоко вкоренен вреден навик. А това е страшно натоварване за мозъка. И какво става сега, след 25 години? Паметта ми започва да изчезва. Нищо не помня. Понякога не мога да се сетя и за обикновени думи.

Защо се случва това? Ами защото дългите години на нездравословно удоволствие вече носят пагубните си последици. Разбира се, има и други причини за проблема ми с паметта, но злоупотребата с мозъка определено е една от тях. Грехът създава усещане за удоволствие, дава ни някаква награда, но целта му е да ни убие.

Затова и Бог ни предупреждава чрез пророк Йеремия: „Но Мене ли разгневяват? – казва Господ. – Дали не разгневяват себе си за посрамване на своите лица?“ (Йеремия 7:19). Нашият Спасител Исус Христос ни призовава да оставим всеки един грях и лош навик, защото те вредят най-вече на самите нас.

Когато коментира призивите за покаяние на пророк Йеремия, отправени към Божия народ, Елън Уайт пише в „Пророци и царе“: „Тук ясно проличава нежеланието на Бога да наказва. Този, Който проявява „милост, правосъдие и правда на земята“, милее за Своите заблудили се чада. Опитва се по всякакъв възможен начин да ги въведе в пътя на вечния живот. Бе извел израилтяните от робство, за да служат на Него, единствения истински и жив Бог. Макар че отдавна се бяха посветили на идолопоклонство и бяха пренебрегнали предупрежденията Му, Той изрази желанието Си да отложи наказанието и да даде още една възможност за покаяние. Показа, че надвисналата съдба може да бъде избегната само чрез истинско реформиране на сърцата. (…) Ритуали и церемонии не могат да изкупят греха. (…) Само промяна на сърцата и живота можеше да ги спаси от неизбежната последица от отдавна практикуваните грехове“ (с. 210).

 Лечението: размишление за Исус

Най-опасното за християнина е да свикне с греха и да не желае повече да чува призивите на Светия Дух. Как да се спасим от това притъпяване на сетивата? Има едно много ефикасно лекарство: жертвата на Исус Христос. Мислите ли всеки ден за живота на Христос? Не е задължително да сме вкъщи на колене. Можем да го правим, докато пътуваме, докато чакаме пред кабинета на лекаря, докато сме на работа и за малко имаме пауза.

Искам да отправя един призив към себе си и към вас: Хайде тази седмица наистина да си поставим целта да отделяме всеки ден време да мислим за живота на Исус. Например да прочетем една глава от евангелията и да помислим какво е посланието за нас. Или пък да отворим книгата „Копнежът на вековете“ на Елън Уайт. Всеки е натоварен с много работа, но тук става въпрос за живота ни – решава се вечната ни съдба. Когато лекарят ни каже, че ако не пием лекарството, ще умрем, ние се втурваме към аптеката, купуваме го и веднага започваме да го пием.

Но тук става въпрос за вечния живот, за новото небе и новата земя в Божието присъствие, където ще можем да видим нашия милостив Спасител Исус и да живеем вечно с Него. Затова ви каня да започнем да вземаме Божието лекарство: всеки ден да четем и мислим за живота на Исус. Да мислим за това дали Го натъжаваме с поведението си, или Го радваме. Да видим какъв ще бъде ефектът. Вярвам, че животът на всеки един от нас ще се промени.

 Бог поставя граница на милостта

Какво става обаче, когато хората упорито и постоянно се противят на Божиите призиви за покаяние и стават безчувствени към греха и Бога? Бог престава да проявява милост ги оставя да понесат последиците от греховете си.

„Ето, вие уповавате на лъжливи думи, от които няма да се ползвате. Като крадете, убивате, прелюбодействате и се кълнете лъжливо, и кадите на Ваал, и следвате други богове, които не сте познавали, идвате ли после да стоите пред Мене в този дом, който се нарича с Моето име, и да казвате: отървахме се, за да вършите всички тези мерзости? (…) И сега, понеже извършихте всички тези дела, казва Господ, и Аз ви говорих, като ставах рано и говорих, а вие не послушахте, и ви виках, но не отговорихте (…) Затова ти недей се моли за този народ и не възнасяй вик или молба за тях, нито ходатайствай пред Мене; защото няма да те послушам“ (Йеремия 7:8-16).

Идва моментът, в който милостта отстъпва мястото на въздаянието. Периодът на Божиите съдби. За израилтяните в миналото това беше нашествието на Навуходоносор и Вавилонския плен. За нас днес Божията съдба може да бъде неприятни последици за здравето от дългогодишно нарушаване на здравните принципи. Може да е нарушени отношения с близък човек заради гордост и нежелание да простим. Може да е проблем в работата, със съседите и т.н. Не всеки проблем в живота ни е следствие от наш съзнателен грях, но много от бедите, които ни сполетяват, си ги навличаме сами.

Освен това днес виждаме колко бедствия, катаклизми и политически проблеми има. По целия свят. Но тяхната цел отново не е да унищожат хората напълно, а да ги накарат да изтрезнеят от виното на греха и на Вавилон, и да потърсят Бога с цялото си сърце.

Бог винаги има остатък, който сред царящото нечестие се вслушва в Божия призив за покаяние и търси Бога с цялото си сърце. За хората, които искат да радват Бога с живота си, е дадено обещанието: „Ти си Мой слуга, Аз те избрах и не те отхвърлих, не бой се, защото Аз съм с тебе; не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог; ще те укрепя, да! Ще ти помогна. Да! Ще те подкрепя с праведната Си десница“ (Исая 41:9,10).

Днес е времето да решиш да бъдеш в мир с Бога. Днес е времето да решиш да водиш свят живот. Днес е времето за изповед на всеки лош навик, за който чувстваш, че те убеждава Святият Дух. Днес е времето да намразиш греха си, като знаеш колко мъка причинява той на Божието сърце. Днес е времето да вземеш решенията, които отлагаш: за прошка, за промяна, за кръщение, за посвещение. Бог ти е обещал сила за всяко изпитание. Обърни се към Него в молитва и Той ще ти я даде.

Самият Исус ти казва: „Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори; защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на този, който хлопа, ще се отвори“ (Матей 7:7,8).

Йорданка Дейчева, психолог