ГРАФИТ И ДИАМАНТ

Веднъж графитът проговорил
на диаманта с тъжен глас:
– От един и същи елемент сме
Сътворени, а има тъй огромна
разлика при нас.
Аз лесно съм чуплив и мек съм,
а ти, аз няма думи да пестя.
Показваш тъй завидна твърдост,
режеш и стоманени листа.
В какво се крие тайната кажи ми?
Нали сме от един и същи род?
Разликата, моля посочи ми.
И двамата сме уж от въглерод.

Тогаз отвърнал диамантът:
– Да, вярно е, приятелю, така е.
Съставът ни със теб – един и същ.
Ала чуй ме ти,
във крайна сметка, различна е кристалната решетка.
Аморфен си и тъй ти е удобно.
Приемаш чужди форми ти,
А моята решетка тъй е твърда,
защото всичко в мен се сгорещи.
При температура стапящо гореща
знай снагата ми се закали.
Налягането тъй ужасно тежко
допълнително ме утвърди.
Затуй аз режа и желязо.
Трепери камъкът от мен.
Защото знай, след страшни мъки
вече аз съм закален.
И нищо, знай, не идва даром.
Цената трябва да платиш.
Щом през огъня преминеш,
вярвай ще се закалиш.