ГРУБА САМОИЗМАМА

Всяко твърдение за пълно отсъствие на духовни и морални дефекти от естеството и живота ни е не само израз на нарцисизъм и религиозна гордост, но и /според Йоан/ акт на груба самоизмама. Личността, твърдяща, че “няма грях”, е четирикратно заклеймена от свещения текст: “лъжем себе си”, “правим Бога лъжец”, “истината не е в нас”, “Неговото Слово не е в нас”. Очевидно Божието мнение е, че дори посветените християни понякога, несистемно, от време на време стават извършители на пропуски и грехове. Внимание: те не променят посоката, но само се препъват по пътя; те не се отказват от целта, но за момент я губят от поглед. Отнася се за отделни нередни прояви, лоши постъпки, но в никакъв случай не става дума за връщане към злото като избор и принцип на живот. “Праведният, ако седем пъти пада, пак става.” /Притчи 24:16/

Библията е съхранила реални доказателства из биографиите на истински духовни титани, и то от т.нар. “зрели периоди”. Ако Мойсей допусна самонадеяност в момент, когато трябваше да прослави Йехова /Числа 20:9-11/, ако Петър прояви лицемерие в търсене баланса между езичници и юдеи /Галатяни 2:12,13/, ако Павел се оказа твърде критичен в преценката си за младия Йоан Марк /Деяния 15:37-39/, това не означаваше, че са променили своите становища относно послушанието и Божията правда.

Разбира се, подобни опитности на грешки и дори падения ни притесняват и тревожат, но докато имаме будна съвест и вяра в Божието прощение, не те са голямата опасност за духовния ни живот. Един жив християнин, в тясно сътрудничество с Божията благодат, ще преодолява тези слаби моменти по правилния начин /1Йоан. 1:9/ и ще ги разрежда до такава степен, така прогресивно, ще ги превърне в толкова случайни и нехарактерни прояви, че след време те няма да представляват реална заплаха за спасението му. Така с Божия помощ християнинът се превръща в победител над греха. /За по-подробни обяснения виж Библейски Адвентен Коментар, том VІІ, стр. 632-636,651,652./

,,Истинското лице на Лаодикия”   Издателство ,,Нов живот”