ДАЙТЕ ИМ ВИЕ ДА ЯДАТ – ЧАСТ 1

“И Исус, като чу това, оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете. И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им. А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна. А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби. А Той рече: Донесете ги тук при Мене. Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа. И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша. А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.” – (Матей 14:13-21)
——————————————————–
Христос се бе оттеглил с учениците на усамотено място. Но този необичаен промеждутък на спокойствие и отдих бе скоро прекъснат. Учениците мислеха, че са се уединили там, където няма да бъдат обезпокоявани, но веднага след като множествата разбраха, че Божественият Учител не е сред тях, започнаха да питат: “Къде да Го намерим?” Някои бяха забелязали в каква посока бяха тръгнали Христос и учениците. Мнозина потеглиха пеша, а други прекосиха езерото с лодки. Наближаваше Пасхата и групите поклонници отблизо и далеч, запътили се към Ерусалим, се събраха, за да видят Исус. Към тях се присъединиха още хора и броят им достигна пет хиляди мъже освен жените и децата. Преди още Христос да достигне брега, там вече Го очакваше огромно множество. Но Той успя да слезе незабелязан и да прекара известно време с учениците насаме. Застанал на хълма, Исус погледна към идващите хора и сърцето Му се изпълни със състрадание. Макар че Го смущаваха и отнемаха от почивката Му, Той не възнегодува. Докато наблюдаваше как прииждат, прозря, че нуждите им са големи и изискват Неговото внимание. “И смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир.” Напускайки мястото Си за почивка, Той си намери подходяща площ, където да им помага. Хората не получаваха помощ от свещениците и управниците, докато в същото време от Христос излизаха животворни струи, когато проповядваше на множеството пътя на спасението.