Хората слушаха думите на любов, леещи се от устата на Божия Син. За тях тези благородни слова, така ясни и разбираеми, бяха като галаадски балсам за душите. Здравето, което даваше Божествената Му десница, радваше умиращите и успокояваше болните. Денят им изглеждаше така, сякаш Небето е слязло на земята, и съвсем не усетиха колко много време е изминало, откакто не са яли. Денят се изнизваше. Слънцето потъваше на запад, но хората не се разотиваха. Исус бе работил цял ден, без да почива и без да се храни. Бе побледнял от умора и глад и учениците започнаха да Го молят да прекрати работата Си. Но Той не можеше да се освободи от множеството, което Го притискаше от всички страни. Накрая учениците дойдоха при Него и настояха хората да бъдат отпратени. Голяма част бяха дошли отдалеч и от сутринта не бяха яли. Може би щяха да успеят да си купят храна от околните градове и села. Исус обаче каза: “Дайте им вие да ядат”, след което се обърна към Филип с въпроса: “Отгде да купим хляб да ядат тия?” Исус зададе този въпрос, за да изпита вярата на Своя ученик. Филип погледна към морето от хора и прецени, че е невъзможно да се осигури храна, с която да задоволи нуждите на толкова голяма тълпа. Той отговори, че хляб на стойност двеста динария няма да стигне, за да може всеки да получи дори по едно малко парче. Исус поиска да разбере какво количество храна се намира сред тях. “Тук има едно момченце – отговори Андрей, – у което се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора?” Исус нареди тази храна да Му бъде донесена. След това каза на учениците да разпределят хората на групи по петдесет и сто души, които да насядат по тревата, за да се запази реда и всички да могат да видят какво ще направи. Когато това бе извършено, Исус взе храната, “погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците – на народа”. “И всички ядоха и се наситиха. И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.” Този, Който учеше хората как да постигнат мир и щастие, се грижеше не само за духовните, но и за физическите им нужди. Присъстващите бяха отпаднали и изморени. Имаше майки с кърмачета на ръце и малки деца, държащи се за полите им. Почти всички бяха стояли прави часове наред. Те бяха толкова силно заинтересувани от Христовите думи, че дори не се сещаха да седнат. Тълпата беше така голяма, че имаше опасност някои да бъдат стъпкани. Исус искаше да им даде възможност за почивка и затова ги покани да седнат. На поляната имаше достатъчно трева и всички можеха спокойно да отдъхнат. Христос никога не вършеше чудо освен когато трябваше да задоволи истинската нужда. Всяко чудо бе от такъв характер, че да заведе хората до дървото на живота, чиито листа са за лекуване на народите. Раздаването от учениците на простата храна съдържаше толкова много поуки. Тя бе съвсем обикновена; рибата и ечемиченият хляб бяха всекидневната храна на рибарите от Галилейското езеро. Христос би могъл да разстеле пред множествата богата трапеза, но храна, приготвена само за задоволяване на апетита, не би им послужила за поука. С този урок Той искаше да ги научи, че естествените неща, дадени от Бога, са занемарени. Никога не се е случвало някой да се радва толкова много на богато угощение, приготвено за задоволяване на порочния вкус, както тези хора се радваха на почивката и на скромната храна, която Христос осигури тъй далеч от всяко населено място. Ако днешните хора бяха скромни в своите навици и живееха в хармония с природните закони, както Адам и Ева в началото, нуждите на човешкото семейство биха били задоволени с всичко. Би имало по-малко въображаеми нужди и повече възможности да се живее според Божиите учения. Но егоизмът и задоволяването на неестествени вкусове са донесли грях и мизерия на света, като от една страна, са породили излишъци, а от друга – оскъдица.