ДАЙТЕ ИМ ВИЕ ДА ЯДАТ – ЧАСТ 4

Когато и ние бъдем поставени в затруднено положение, трябва да сме зависими от Бога. Необходимо е да действаме с разум и преценка на всяко наше действие в живота, така че да не се поставяме в трудни ситуации с неразумните си действия. Не бива да изпадаме в затруднения, като пренебрегваме дадените от Бога средства и като използваме зле дарбите, които ни е подарил. Христовите работници трябва да следват неотклонно Неговите наставления. Делото е Божие и ако искаме да бъдем благословение за другите, трябва да следваме Неговите планове. Собственото “аз” не бива да се превръща в център на живота; така не можем да постигнем признание от Бога. Ако правим планове според собствените си идеи, Господ ще ни остави да изпитаме нашите грешки. Но ако следваме Неговите съвети и въпреки това изпаднем в затруднено положение, Бог ще ни избави. Важно е да не се обезсърчаваме, а при всеки спешен случай да търсим помощ от Този, Който разполага с неизчерпаеми средства. Често ще изпадаме в трудни обстоятелства и тогава с пълно упование трябва да разчитаме на Бога. Той ще запази всяка душа, която изпитва затруднения поради това, че се опитва да върви по Божия път. Христос ни съветва чрез пророка “да разделяме хляба си с гладния”, “да даруваме на гладния желаното от душата му”, “когато видим голия, да го обличаме” и “да въвеждаме в дома си сиромаси без покрив” (Исая 58:7- 10). Той ни е заповядал: “Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар” (Марко 16:15). Но колко често сърцата ни се свиват и вярата ни се загубва, когато видим огромните нужди и недостатъчните средства, с които разполагаме. Подобно на Андрей, който погледна петте ечемичени хляба и двете рибки, ние възкликваме: “Но какво са те за толкова хора?” Често се колебаем и нямаме желание да дадем всичко, което притежаваме, защото се страхуваме да се раздаваме за другите. Но Исус ни е заповядал: “Дайте им вие да ядат.” Неговата заповед е и обещание; зад нея се крие същата сила, която нахрани множеството край езерото. В действието на Христос за задоволяване нуждите на прегладнелите хора има дълбок духовен урок за всички Негови служители. Христос получи от Отец и даде на учениците, учениците дадоха на множеството, а хората раздадоха помежду си. Така всички, които са свързани с Христос, ще получат от Него хляба на живота, небесната храна, и ще трябва да я споделят с другите. С пълно упование в Бога Исус взе малката кошница с хлябовете и макар че там имаше само толкова, колкото да стигне за Неговите ученици, Той не ги покани да се нахранят, а започна да им раздава храната, като им нареждаше да я разпределят между присъстващите. Храната се умножаваше в ръцете Му, а ръцете на учениците, които се протягаха към Христос, Хляба на живота, не оставаха празни. Малката кошница стигна за всички. След като нуждите на хората бяха задоволени, останалите къшеи бяха събрани и Христос и апостолите ядоха заедно от тази скъпоценна, дадена от Небето храна.