Учениците бяха връзката между Христос и народа. Това трябва да бъде голямо насърчение за днешните Му последователи. Христос е в центъра на всичко, Източникът на силата. Учениците Му трябва да получават даровете си от Него. И най-интелигентният, и най-духовният човек може да даде само ако получи. Сам той не може с нищо да задоволи нуждите на душата. Ние имаме възможност да даваме само това, което получаваме от Христос; от друга страна, ние можем да получаваме само ако даваме на другите. Давайки, ние получаваме; колкото повече даваме, толкова повече получаваме. Така можем да имаме постоянна вяра и упование, постоянно да получаваме и да даваме. Работата по установяването на Христовото царство ще напредва, макар че на пръв поглед тя върви бавно и трудностите като че ли свидетелстват точно за обратното. Делото е Божие и Той ще даде средства и ще изпрати помощници – истински, достойни ученици, чиито ръце също ще бъдат изпълнени с храна за гладните множества. Бог не отминава тези, които работят с любов, за да дадат словото на живота на погиващи души, които на свой ред раздават храна на други гладни души. Има опасност в работата ни за Бога да разчитаме на човешки таланти и способности. Така губим от погледа си великия Източник. Твърде често Христовият работник не осъзнава собствената си отговорност. Възможно е той да премести товара си върху организации вместо да разчита на Този, Който е източник на силата. Огромна грешка в Божието дело е да се уповаваме на човешка мъдрост или на големия брой хора. Успешната работа за Христос зависи не толкова от големия брой хора или от талантите, колкото от чистите намерения, от неподправената искрена всеобхватна вяра. Трябва да се носят лични отговорности, да се поемат лични задължения, да се правят лични усилия за тези, които не познават Христос. Работете според вашите способности, вместо да прехвърляте отговорността на някого, за когото мислите, че е по-богато надарен от вас. Когато ви дойде наум въпросът: “Отгде да купим хляб да ядат тия?”, нека отговорът ви не бъде изпълнен с неверие. След като учениците чуха указанието на Спасителя: “Дайте им вие да ядат”, веднага се сетиха за трудностите. Те попитаха дали да отидат в селата, за да купят храна. Така и сега, когато хората са лишени от хляба на живота, Господните чада питат дали да не повикат някого отдалеч, който да дойде и да ги нахрани. Но какво каза Христос? “Накарайте човеците да насядат” – след което Той ги нахрани. Затова, когато сте заобиколени от нуждаещи се хора, знайте, че Христос е там. Общувайте с Него. Донесете хляба си пред Исус. Средствата, с които разполагаме, могат да изглеждат недостатъчни за делото, но ако вярваме с упование в неограничената Божия сила, пред нас ще се открият неизчерпаеми източници. Ако делото е Божие, Той сам ще даде средства за неговото осъществяване. Бог ще възнагради искреното, просто упование в Него. Малкото, което се употребява разумно и икономично в службата за небесния Отец, ще се умножава още докато го раздаваме. Малкото количество храна в ръцете на Христос не се свърши, докато изгладнялото множество не бе нахранено. Ако отидем при Източника на всяка сила с вяра и ръце, протегнати за помощ, ние ще бъдем поддържани в нашата работа дори при най-трудните обстоятелства и ще можем да даваме и на други от хляба на живота. Господ казва: “Давайте и ще ви се дава” (Лука 6:38). “Който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне; а който сее щедро, щедро ще и да пожъне- Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така щото, като имате всякога и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилвате във всяко добро дело; както е писано: “Разпръсна щедро, даде на сиромасите, правдата Му трае до века.” А Той, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене и ще прави да изобилват плодовете на вашата правда, та да бъдете във всяко отношение богати във всякаква щедрост, която чрез вашето служене произвежда благодарение на Бога” (2Кор. 9:6-11).