ДАЛИ ВЯРАТА ОТМЕНЯ ПОСЛУШАНИЕТО?

„Тогава чрез вяра разваляме ли Закона? Да не бъде! Но утвърждаваме Закона“. (Римл.3:31)

Вярата не е опиат, а стимулант. Погледът към Голгота  няма да успокои душата ви в непослушание на дълга, но ще създаде вяра, която действа и очиства душата от всяко себелюбие.

Вярата в Христос, която спасява душата, не е това, което мнозина представят. „Вярвай, само вярвай – казват те – само вярвай в Христос и ще бъдеш спасен, това е всичко, което е нужно да правиш“. Когато истинската вяра се доверява напълно на Христос за спасението, тя ще доведе до съвършено съгласие с Божия закон.

Съществуват две грешки, относно които Божите деца трябва специално да внимават – особено тези, които отскоро са повярвали в Неговата милост. Първата е ако вярват, че собствените им дела и всичко, което правят, ще ги доведе в хармония с Бога. Този, който се опитва да стане свят чрез собствени дела на спазване на Закона, се стреми към невъзможното. Единствено Христовата благодат чрез вяра ни прави свети.

Противоположната и по-опасна грешка е вярването, че Христос ни освобождава от спазването на Божия закон; и тъй като единствено чрез вяра ставаме съучастници в Христовата благодат, нашите дела нямат никаква връзка с изкуплението.

Но забележете тук, че послушанието не е само външно съгласие, но служене от любов. Божият закон е израз на самия Му характер; той е олицетворение на великия принцип на любовта и следователно е основа на Неговото управление на небето и на земята. Вместо да освобождава човека от послушание, вярата и само вярата е тази, която ни прави участници в Христовата благодат и която ни помага да проявяваме послушание.

Както Исус е послушен в човешкото Си естество, така Бог очаква и Неговите последователи да бъдат. В Неговата сила трябва да живеем живот на чистота и благородство, какъвто е живял и Спасителят.