ДАЛИ СИ ПЛОДНА ПРЪЧКА?

 “Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо.”
(Йоан 15:5)

“Аз съм истинската лоза” – заявява Христос. Той си послужи с това сравнение, та когато си представим картината да извикаме в паметта си Неговите скъпи уроци. Когато се тълкува правилно и вярно, природата е като огледало на божествеността.

Исус обърна внимание на лозата и нейните пръчки, а с това каза: Давам ви този урок, за да разберете по-добре връзката си с Мене и Моята връзка с вас. Всички, които приемат Христа с вяра, стават едно с Него. Пръчките на лозата не са прикрепени към нея чрез някакъв механичен способ или изкуствено прилепване. Те са свързани с лозата и са част от нея, и приемат храна от нейните корени. Така и приелите Христа чрез вяра стават едно с Него в слово и действие. Те са свързани с Божия Син и животът, който живеят, е всъщност Христовия живот. Христовите последователи черпят живот от самия Източник на живота.

Обикновеният човек има жива връзка с Христа. Както пръчката се храни от сока на стеблото, и така дава много плод, по същият начин истинският вярващ е свързан с Христа и разкрива в живота си плодовете на Духа. Пръчката става едно с лозата. Бурите не могат да я откъснат. Мразът не може да унищожи жизнените й свойства. Нищо не е в състояние да я отдели от лозата. Това е жива пръчка, и тя ражда плодовете на лозата. Така е и с вярващия. С добрите си думи и дела той ще изяви истинския характер на Христа. Както пръчката черпи жизнени сокове от лозата, така и всички, които са истински обърнати във вярата, черпят духовна жизненост от Христа. “Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие. Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него” (Йоан 6:53-56).