Дарвин и расите
-Част 2
- Все още няма единно мнение относно броя на човешките раси днес. Мненията на антрополозите варират от 3 до 60. Това е дало основание на някои учени дори да поставят под съмнение изобщо този проблем, като пишат, че „понятието «раса» започва да губи научния си смисъл“ (Ботев и сътр., стр. 101). Според авторите расовите различия водят началото си от т.нар. „кроманьонски човек“, т.е. много време след дислокацията на човека в различните континенти. Тук възниква обаче проблемът защо едни и същи условия на околната среда (екваториални области) не са довели до едни и същи расови разновидности? Би трябвало да се очаква, че хората от екваториална Африка, Венецуела и Сингапур трябва да бъдат от еднаква раса. А това не е така.
- Повечето съвременни еволюционисти приемат тезата за единния произход на съвременния човек (т.е. от една-единствена прародителска линия) и второ, че никоя раса не е по-добра от другата. Точна такава е и библейската позиция.
БИБЛЕЙСКОТО ВИЖДАНЕ Е, че всички раси са напълно еднакви в биологично, интелектуално и духовно отношение и всички в еднаква степен и пълноценно принадлежат към вида Homo sapiens. Тази позиция съвпада напълно с биологичното определение на понятието „вид“: система от естествено съществуващи сходни индивиди (популация), които се кръстосват свободно помежду си, дават плодовито потомство и имат еднакъв генофонд. Тази биологична даденост е предпоставка и за съществуването на културна, социална и духовна равнопоставеност и, разбира се, нравствена отговорност на отделните раси. Ето защо външните различия между отделните раси нямат нито биологична (Ботев и сътр., стр. 101), нито духовна обоснованост. А това показва, че не може да се очаква в бъдещето появата на нов биологичен вид „свръхчовек“. И така, не само библейското учение, но и съвременните еволюционисти отричат учението на Дарвин и на неговите последователи от последните две столетия за разделението на човечеството на нисши и по-висши раси.