Въпросът за произхода на човешките раси е един от най-неприятните проблеми, който стои пред биолози и антрополози-еволюционисти в миналото и днес. Този въпрос се разглежда още от Херодот преди 2500 години. Но той се превръща в проблем, когато Дарвин издава основния си труд „Произход на видовете чрез естествен отбор“ с подзаглавието „Запазването на избрани раси в борбата за живот“ (34). Макар че в неговата книга дискусията се съсредоточава върху видовете (расите) растения и животни, явно е, че тя включва и различните човешки раси. Това личи от писмото на Дарвин до U. Graham от 1881 г. (18), където четем: „Ако погледнем света в недалечното му бъдеще, ще видим как безброй много по-нисши раси по целия свят ше бъдат елиминирани от по-високо развитите раси“.
Дарвиновата идея за човешките раси се споделя и от водещи еволюционисти на 19-и и 20-и век. Т. Huxley (18) пише: „Няма здравомислещ човек с респект към фактите, който да вярва, че обикновеният негър стои наравно, а да не говорим, по-високо от белия човек“. Небезизвестният еволюционист G. Simpson (18) казва: „Човешките раси имат, или по-скоро са имали, същото биологично значение, каквото имат подвидовете на другите видове бозайници“.
От тези няколко цитата е явно, че Дарвин и еволюционистите от последните два века са приемали съществуването на биологична неравностойност на човешките раси. От гледище на еволюционната теория в този факт няма нищо чудно, тъй като човекът като биологичен вид не е друго, освен част от дългата биологична верига на животинския свят. Еволюционизмът отъждествява понятието „раса“ с „подвид“ (Hoff и сътр., стр. 140), при което естествено разглежда расата като зараждащ се нов вид. Оттук следва, че ако расовото развитие е благотворно в борбата за съществуване, с течение на времето ще се появи нов по-добър вид. Последователността е ясна: Homo erectus еволюира в Homo sapiens и тъй като еволюцията продължава, логично е да се очаква един ден някоя от силните раси (подвидове) на съвременния човек (Homo sapiens) да еволюира в „свръхчовек“ (Homo superemus)!! Това еволюционистично мислене доведе в световен мащаб през 19-и и 20-и век до расова и етническа дискриминация и, разбира се, до налудничавата идея на Хитлер за „чистата арийска раса“, което струваше на света десетки милиони жертви от т.нар. „примитивни човешки раси“ (евреи, цигани, славяни и т.н.)…
С усъвършенстването на научните изследвания днешните еволюционисти откриват редица нови проблеми в Дарвиновата теория за биологичните раси. Ето някои от тях:
1) Генетичните различия между отделните човешки раси са 10 пъти по-малки, отколкото генетичните различия между маймуната шимпанзе от Източна и Западна Африка, който вид обаче външно изглежда напълно идентичен. А шимпанзето, според еволюционизма, е най-близкият до човека вид. Получава се биологичен парадокс, който води само до един извод: генетичните различия не са обуславящ фактор за външните расови белези. А това потвърждава библейското становище, че всички раси са биологично идентични човеци и че расата не може да се третира като „подвид“, нито пък някога ще се стигне до „свръхчовек“, както еволюционистите от миналото приемаха.
2) Генетичните различия между отделните африкански човешки популации (негроидна раса), т.е. различията в рамките на една раса, са двойно по-големи, отколкото различията между отделните човешки раси. Въз основа на това Hoff и сътр. правят извода, че родината на съвременния човек била Африка. Тогава как ще се обясни високо изразената генетична идентичност между отделните раси? Това също потвърждава библейското учение, че всички раси са биологично еднакви.
3) Все още няма единно мнение относно броя на човешките раси днес. Мненията на антрополозите варират от 3 до 60. Това е дало основание на някои учени дори да поставят под съмнение изобщо този проблем, като пишат, че „понятието «раса» започва да губи научния си смисъл“ (Ботев и сътр., стр. 101). Според авторите расовите различия водят началото си от т.нар. „кроманьонски човек“, т.е. много време след дислокацията на човека в различните континенти. Тук възниква обаче проблемът защо едни и същи условия на околната среда (екваториални области) не са довели до едни и същи расови разновидности? Би трябвало да се очаква, че хората от екваториална Африка, Венецуела и Сингапур трябва да бъдат от еднаква раса. А това не е така.
4) Повечето съвременни еволюционисти приемат тезата за единния произход на съвременния човек (т.е. от една-единствена прародителска линия) и второ, че никоя раса не е по-добра от другата. Точна такава е и библейската позиция.
Библейското виждане е, че всички раси са напълно еднакви в биологично, интелектуално и духовно отношение и всички в еднаква степен и пълноценно принадлежат към вида Homo sapiens. Тази позиция съвпада напълно с биологичното определение на понятието „вид“: система от естествено съществуващи сходни индивиди (популация), които се кръстосват свободно помежду си, дават плодовито потомство и имат еднакъв генофонд. Тази биологична даденост е предпоставка и за съществуването на културна, социална и духовна равнопоставеност и, разбира се, нравствена отговорност на отделните раси. Ето защо външните различия между отделните раси нямат нито биологична (Ботев и сътр., стр. 101), нито духовна обоснованост. А това показва, че не може да се очаква в бъдещето появата на нов биологичен вид „свръхчовек“.
И така, не само библейското учение, но и съвременните еволюционисти отричат учението на Дарвин и на неговите последователи от последните две столетия за разделението на човечеството на нисши и по-висши раси.
