ДА ВИДИМ НЕВИДИМОТО
“С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха, като разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на бъдещата награда.”
(Евреи 11:24-26)
Размислете се над живота на Моисей. Каква издръжливост и търпение е притежавал той. Павел пише в посланието до евреите: “Защото издържа като един, който вижда Невидимия” (Евреи 11:27). Този характер не означава пасивно съпротивление на злото, а постоянство в един твърдо определен курс. Моисей винаги имаше пред себе си Господа и Господ бе винаги отдясно му, за да помага на служителя Си.
Моисей притежаваше дълбоко чувство за присъствието на Бога. Той видя Небесния Владетел. В пророческото си видение през вековете Божият човек съзря не само изявеният Месия, но и Неговата неповторима грижовност към израйлевите чада във всички техни пътища. За Моисей Бог бе реално осезаем и винаги присъстваше в мислите му. Затова, когато Божият Дух го призоваваше да посреща опасности, да понася обиди и неразбиране заради Христа той постоянстваше да понася всичко без да отвръща на предизвикателствата.
Моисей вярваше в Бога като в Един, Който бе винаги готов да му помогне, защото разбираше нуждата на човека от Божествената помощ. Бог за него бе винаги насъщна помощ, подадена ръка във време на нужда. В себе си имаме твърде много нежива вяра – вяра само на име, а истинската, уповаващата постоянна вяра ние нямаме. За израйлевия водач Бог бе НАГРАДАТА на всички, които с усърдие Го търсят. Той изпитваше и дълбок респект към цената на тази награда. Тук намираме друг съществен въпрос за вярата, който бихме искали да изследваме внимателно, защото ако приведем в живота и практиката съзнанието за цената на нашата награда това ще даде възможност на всеки, който се бои и обича Бога, да преодолява и издържа изпитания; Бог ще възнагради вярата и послушанието. Моисей бе изпълнен с доверие в Бога, защото имаше пълна вяра. Той се нуждаеше от Божията помощ, молеше се за нея, вярваше за нейната награда и с неумолима увереност бе приел в живота си, че Бог го обича и мисли за всичко. Нещо повече – той бе напълно сигурен, че Бог направлява живота му. Моисей знаеше, че Бог е определил за него особена работа, затова беше готов да направи всичко възможно, за да я изпълни. Той много добре знаеше, че без Божията помощ нямаше да извърши нищо, защото работеше с “коравовратни люде”.
Присъствието на Бога бе достатъчно твърда опора и подкрепа, с която да премине през най-тежките и трудни длъжности, на които можеше да бъде поставен. Моисей виждаше и признаваше намесата на Бога във всяка подробност от своя живот, той виждаше че се намира под непрекъснатото наблюдение на Божия поглед, защото Бог претегля подбудите и изпитва сърцата.
Божият служител гледаше към Бога и вярваше в Него. От Бога Моисей намираше сила, за да премине непокварен през всяко изкушение… От такава вяра се нуждаем всички – вяра, с която ще издържим изпитанието…
