Да живееш с интроверт

Проблемна ситуация вкъщи

Дъщеря ми е интроверт и флегматик. Аз съм екстроверт и холерик. Според вас, как се разбираме? Често казано, имаме съвсем различно отношение към света: моето е „да“, а нейното е „не“. Колкото и да е изненадващо обаче, ние се разбираме много добре, защото познаваме комуникационния модел, който действа в повечето случаи: моята част е красноречиво убеждение, а нейната част е отначало да изглежда неумолима, а след това да се съгласи великодушно да направи каквото трябва. И двете харесваме тази игра и тя е добър пример за взаимно възнаграждаващ съвместен ареал на два крайно различни подвида: енергичен екстроверт и мързелив интроверт.

 Интровертност

Да бъдеш интроверт означава, че до голяма степен си съсредоточен по-скоро върху вътрешните си чувства, отколкото върху външни стимули. Приблизително 25%-40% от хората са интроверти. С други думи, почти във всеки дом има по един интроверт. Според много експерти, всеки до известна степен има едновременно черти на интроверт и екстроверт. Обаче обикновено забелязваме у хората, които срещаме, че са склонни повече да принадлежат към едната или другата група.

Една от популярните представи за интровертите е, че с тях трудно се общува. Хората очакват те да обичат да стоят сами и да се наслаждават на самотата повече, отколкото да бъдат с други хора в големи групи. Макар до известна степен това да е вярно, то не е напълно вярно. Според мен интровертността, или която и да е друга черта, зависи не само от генетични фактори, но и също толкова много от външни обстоятелства. Например, ние живеем в апартамент, където всяко дете няма своя собствена стая за учене. Децата делят една стая, където синът ми си пише домашните за училище, а кака му учи за университетските си изпити. Те така са свикнали да учат заедно, че понякога на нея ѝ се струва, че нещо ѝ липсва, когато учи сама. Казва, че ѝ липсва обичайния „домашен хаос“, с който е свикнала. Затова в този случай обичайната за интроверта характеристика да обича самотата до известна степен се е превърнала в любов към компанията заради външните обстоятелства.

Различни видове интроверти

Също така има и различни видове интровертност. Типичните за определен вид личност характеристики се проявяват по уникален начин в различните хора. Точно както не всеки политик е лъжец, така и не всеки интроверт се бои от шумни групи гуляйджии. „Определено има много интроверти, които са социално резервирани и биха предпочели да си останат вкъщи и да четат книга, вместо да отидат на голямо парти, но има също и много интроверти, които обичат социализирането. Може дори да се изненадате, че много хора, които смятате за „социални пеперуди“, всъщност може да имат доста интровертни черти“ – казва Кендра Чери.

https://www.verywellmind.com/signs-you-are-an-introvert-2795427

Моята дъщеря обича да говори с мен и близки приятели часове наред. Телефонът ѝ често дава заето, защото споделя безброй неотложни и крайно важни съдбоносни житейски събития и надвиснали кризи като счупването на нокътя ѝ. Или планира (дори дръзва за планира!) разходка до най-близкия мол. Но това спокойно и свободно общуване е запазено за хората, с които се чувства удобно. Ако има нова среда и непознати хора, ѝ е трудно да се запознае с тях. Не че е невъзможно и че никога не прави първата стъпка, но ѝ отнема много вътрешна енергия и ѝ причинява доста стрес и тревога. Повече, отколкото на един екстроверт, със сигурност.

Бъдете чувствителни към своя интроверт

Добре известно е, че ако дъщеря ви се изморява, след като е прекарала време с доста хора, тя най-вероятно е интроверт. Или ако съпругът ви общува с други хора един ден, а после има нужда да се оттегли на тихо място и да прекара известно време сам, той може да притежава тази черта. „Една от основните характеристики на този вид личност е, че интровертите изразходват енергия в социални ситуации, за разлика от екстровертите, които се зареждат с енергия от такива взаимодействия“ – ако трябва отново да цитирам Кендра Чери.

Не че интровертите не харесват компанията на другите, както мислят много хора. Просто се нуждаят от това в по-малка степен, отколкото по-общителните екстроверти, и изразходват повече енергия в този процес. Затова имат нужда от време за „презареждане“. А тъй като едно неписано правило в обществото гласи, че „Да си сам означава че си лош, странен или самотен“, вероятно на тях им отнема много повече енергия да се опитват да се съобразяват с очакванията на обществото да бъдат общителни и любезни, докато в същото време запазват необходимото им количество лично пространство. Например в брака съпругът може да идва от шумно семейство с много роднини, които се отбиват по всяко време без предупреждение. Съпругата може да е чувствително единствено дете, което с цялото си сърце копнее за тихите моменти вкъщи след натоварения работен ден. Как може да обясни, че не е нито груба, нито невъзпитана, когато моли някой братовчед да „се отбие друг път“?

В статията „Грижа за вашия интроверт“ в The Atlantic авторът Джонатан Раух говори за нечувствителността на някои екстроверти. „Екстровертите нямат почти никакво разбиране за интровертността – смята Раух. – Те приемат, че компанията, особено тяхната собствена, е винаги добре дошла. Не могат да си представят защо някой би искал да бъде сам. Всъщност това за тях е обида. Колкото пъти съм се опитвал да обясня това на екстроверти, никога не съм усещал, че някой от тях напълно разбира какво говоря“.

Показвайте подкрепа, дори когато ви се струва, че това е „маловажен проблем“

Дъщеря ми казва, че когато се намира на място, където не познава всички, например първата година в университета, се чувства неудобно и не ѝ се говори, нито ѝ се запознава с хората. Но с течение на времето, след като се запознае постепенно с всички, тя може да си намери добри приятели и отново да се почувства „нормално“.

За мен това е „маловажен“ въпрос, защото мога да отида и да говоря с непознат човек, без да усещам особено много „присвивания“ на корема. Както всички хора, и аз се страхувам от неизвестността, от това какво ще бъде отношението на непознатия човек, но това няма да ми попречи да предприема първата стъпка. Но за много интроверти това е „голям“ проблем.

Най-доброто в такава ситуация според мен не е да предпазвате постоянно любимите си хора от външния свят, като винаги се намесвате и осигурявате изход. Понякога се шегувам с дъщеря си, че няма нужда да ходи в университета, че може да си остане вкъщи с мама завинаги! Разбира се, и двете знаем, че това е просто шега и ще трябва да се научи да общува с „големите“ хора в „големия“ свят, въпреки че понякога може да изглежда леко плашещо. Това е моят начин да ѝ покажа, че винаги ще бъда на нейна страна и ще ѝ помагам, доколкото мога, да премине този труден за нея период. Затова ако интровертът, с когото живеете, проявява признаци на тревога в нови и непознати обстоятелства, опитвайте се да го/я подкрепяте и насърчавате с обещанието, че винаги може да ви се обажда, докато изгради границите на новата си зона на комфорт.

Никой не е „моно“

Ако приемем идеята, че няма такова нещо като еднотипност, що се отнася до личността, сме направили гигантска стъпка към избягване на опростенческите идеи за екстровертите и интровертите. Дъщеря ми е интроверт и не обича да бъде център на вниманието в някоя група. Но ме изненада в първия си учебен ден в 1 клас. Когато всичките ученици от класа и родителите им бяхме събрани в класната стая, първата ѝ учителка попита дали някой може да прочете какво пише на дъската. Не се изненадах, че някой вдига ръка. Но определено се изненадах, че това беше ръката на дъщеря ми!

Що се отнася до мен, аз съм екстроверт. Но когато чета статия за 8 характеристики на интровертите, откривам, че поне четири от тях се отнасят и за мен до известна степен. Личността не е само черно/бяло. Ние сме благословени с изящни отсенки и нюанси, които оцветяват по уникален начин индивидуалността ни.

Принос към красотата и разнообразието на живота

Да си интроверт или екстроверт не е проклятие, преследващо ни през целия живот. Това е уникален принос към красотата и разнообразието на живота. А може да бъде и истинско благословение за твоето семейство и общност, ако съзнателно решиш да уважаваш себе си и другите и да се наслаждаваш на своята и тяхната уникалност.

Йорданка Дейчева, психолог