ДА ИСКАМЕ ИЗЦЕЛЕНИЕ

Писанието съдържа относителни упътвания за усърдната молитва за болни, но тя е един тържествен акт, който не трябва да бъде изпълняван, освен след улегнало, зряло размишление. В много случаи, когато е имало молитви за болни, не е било от вяра, а от самонадеяност.

Защо някои си мислят, че е по-лесно да искаме чрез молитва чудо за излекуването на болния, отколкото да се създават болници? Но ако се действа така, фанатизмът бързо ще се появи.

Не всички, които Ми казват: „Господи, Господи, ще влязат в небесното царство, но само тези, които вършат волята на Моя Отец, Който е на небесата. В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи, Господи, не в Твоето ли име пророкувахме, не в твоето ли име бесове изгонихме, и не в Твоето ли име много велики дела сторихме? И тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал. Махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие”. Мат.7:21-23 Някои може да изповядват, че са били последователи на Исуса, но те са изгубили от погледа си своя Началник. Те могат да казват: “Господи, Господи”, те могат да посочват излекуваните от тях болни и други чудеса и да претендират, че притежават Духа и Божията сила повече от тези, който се покоряват на Неговите заповеди. Но техните дела са вдъхновени от врага на правдата, чиято цел е да прелъстява душите и да ги отвръща от послушанието, истината и дълга. В едно близко бъдеще ще се забележат още по-големи изявления на тези чудотворни сили.

Присъединявайки се с молитвите си към хората около нас, за болни мъже, жени и деца  имайки уверението, че те са били спасени от смърт, трябва много да внимаваме.  Не смеем да кажем: “Ако е за Божия слава”, страхувайки се, да не би да допуснем сянката на съмнението. Със силно безпокойство и тревога  наблюдавайки живота на тези, които са били  спасени от смърт, оставаме разочоровани. Някои от тях, наи-вече млади, намерили отново здравето, забравят Бога. Водят разпуснат, неморален живот,  причиняват скръб и мъка на родителите и приятелите си, и  засрамват тези, които са се молили за тях. Живеят не за чест и слава на Бога, но за проклятие със своя развратен живот, затова да не налагаме нашата воля на Господа. Ако животът на болния може да послужи за Негова слава, ние Го молим да му даде живота, обаче не нашата воля да бъде, но Неговата.