ДА НЕ ПРЕСТАВАМЕ!

От 284 до 305 година на императорския трон на Римската империя седял Диоклециан. Уникалното в кариерата на този владетел било, че самият той бил роб, който по-късно получил свободата си и в края на краищата достигнал до най-високия пост в империята. По това време християнството било широко разпространено. Диоклециан знаел много добре, че неговите предшественици преследвали последователите на Христос. Но той искал това да се промени и казвал:

— Не виждам защо трябва да преследвам най-добрите и примерни хора в империята. Нека вярват в каквото си искат. Искам всеки да има свобода да изповядва своето убеждение.

Зова било мъдро поведение и императорът си спечелил добро име. Но той имал един млад регент на име Галериус, който се опитвал да промени отношението на владетеля към християните, но безуспешно. Галериус не се отказвал и продължил натиска си върху Диоклециан и му внушавал погрешни идеи за вярващите, като се опитвал да ги представи за врагове на империята. Но императорът продължавал да отхвърля идеята за нови преследвания на християните.

Тогава младият регент си послужил с хитрост. Успял да убеди Диоклециан само да забрани на християните да се събират, но да продължават да се ползват със свободата да вярват и да изповядват убежденията си.

И така бил издаден декрет със следното съдържание:

„Всеки гражданин има право да бъде християнин. Но християнските събрания са забранени. Неизпълнението на тази заповед ще се наказва със смърт.“

Тогава старейшините на християнските общности се събрали на съвет. Те стигнали до единодушното решение, че не могат да спрат да се събират за молитва, хваление на Бога, споделяне на Неговото Слово, както и да дават своите пожертвувания за делото.

И вярващите продължили да се събират. Галериус веднага се възползвал от ситуацията и казал на императора:

– Християните се подиграват с твоя декрет. Сега убеди ли се, че те са врагове на империята?

И тогава започнало едно от най-жестоките преследвания. Много християни отстъпили и казвали:

– Човек може и вкъщи да си е християнин. Няма да ходим на събранията.

Те спасили живота си. Но християнската общност била категорична:

– Това са отстъпници. Който не посещава събранията, е отпаднал от вярата.

Божието Слово казва ясно: „Да не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават“ (Евреи 10:25).