„Не въздържай доброто от ония, на които се дължи, когато ти дава ръка да им го направиш“. (Пр.3:27)

Така готово и нетърпеливо е сърцето на Спасителя да посрещне с добре дошли членовете на Божието семейство, че още в първите думи, с които се приближаваме при Бога, Той е поставил едно уверение за нашата небесна връзка – „Отче наш“. Наричайки Бога наш Баща, ние признаваме всички Негови деца за наши братя. Всички сме част от голямата мрежа на човечеството, всички сме членове на едно семейство. В молитвите си трябва да включваме нашите съседи, така както и себе си. Никой не се моли правилно, ако търси благословения единствено за себе си.

Свързани сме с Господа чрез най-силните връзки и изявяването на любовта на нашия Отец трябва да поражда най-синовната обич и най-пламенната благодарност. Божиите закони са основани на най-неотменимата справедливост и са така оформени, че да носят щастие на тези, които ги съблюдават.

В уроците по вяра, които Христос учи на планинския хълм, са разкрити принципите на истинската религия. Тя води човека до лична връзка с Бога. Истинското дете на Бога ще Го обича с цялото си сърце и ще обича ближния си както себе си. Ще бъде загрижен за нуждите на своите ближни. Истинската религия е делото на благодатта в сърцето, което прави в живота да се изявяват добри дела, подобно на извор, бликащ от живите потоци. Религията не се състои само в медитация и молитви. Светлината на християнина се проявява в добри дела и така се забелязва от другите. Религията не трябва да се откъсва от трудовия живот. Тя трябва да обхваща и да освещава всички наши занимания и начинания. Ако човек е истински свързан с Бога и с Небето, небесният Дух ще повлиява всички негови думи и действия. Той ще прославя Бог чрез делата си и ще води и други да се покланят пред Него.