Един човек искал да стане много богат. Все за злато бълнувал. За безкрайно богатство мечтаел. Постоянната му молба била – всичко, до каквото се допре, да става злато. Камък, пръст, дърво – всичко в неговите ръце да се превръща в злато.

Молбата му била чута. Получил желания дар. Всичко каквото докосвали неговите пръсти се превръщало на злато.  Безумна радост огряла  душата на щастливеца. Най – после ще  имал несметно количество злато. Щял да бъде най – богатия човек на света.

Но скоро радостта се превърнала в голяма скръб.

Посегнел да вземе дреха, да се облече, тя ставала в ръцете му злато. Посягал към хляба за да се нахрани,а той се превръщал в злато. Посягал към блюдото с госба, веднага се преобразявала на злато. Искал да пие вода, и тя добивала образа на злато. Всичко, всичко каквото пипнела  ръката му ставало на злато.

И безумният мечтател за безкрайно богатство и за щастливи блажени дни  умира, притежавайки огромно богатство сред неописуем ужас на глад и жажда.

Искал, но не знаел какво иска. Много, много от нашите молби към Бога са неуместни и не знаем какви злини може да ни донесе тяхното изпълнение. Затова нека не ни бъде чудно, че много от нашите просби не получават отговор от Бога. Да , ние не знаем що е добро и полезно за нас. Само един Бог знае това. Затова и Спасителят ни учи в Господната молитва да просим всичко в нашия живот да става по волята Божия.