„Прочее, ние – силните – сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на себе си.“ (Римл.15:1)

Бог не желае да се поставяме на съдийското място и да се съдим един – друг. Когато виждаме грешки в другите, нека си спомним как и ние сме допускали беззакония, по-тежки в Божите очи, отколкото тези, които осъждаме в нашия ближен. Вместо да разкриваме недостатъците му, нека се молим Бог да го благослови и да му помогне да ги преодолее. Христос ще одобри такъв дух и поведение, и ще проправи път за вас как да изречете думи на мъдрост, които ще дадат сила и помощ на слабия във вярата.

Делото на взаимно изграждане между християните със свята вяра е благословено дело; но делото на събаряне е пълно с горчивина и скръб. Христос се идентифицира със Своите страдащи деца, като казва: „Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мен сте го направили“ (Мат.25:40). Всяко сърце си има своите болки и разочарования, и ние трябва да се стремим да олекотяваме един на друг теготите си, като проявяваме Христовата любов към хората около нас. Ако сме се обърнали към Небето и неговите реалности, злословието скоро ще спре да ни привлича.

Вместо да търсим грешките на другите, нека бъдем критични към себе си. Всеки трябва да се запита: Праведно ли е сърцето ми пред Бога? Дали тази линия на поведение ще прослави моя Отец, Който е на небесата? Ако сте носили погрешния дух в себе си, изпъдете го от душата си. Ваш дълг е да прогонвате от сърцето си всичко, което е с нечисто естество. Всеки горчив корен трябва да се изтръгне, за да не се заразят и другите от гибелното му влияние. Не позволявайте на нито едно отровно растение да остане в „почвата” на сърцето ви. Отскубнете го още сега и посейте на негово място любовта. Нека Исус се всели в душата. Той е нашият Пример. Той непрестанно върши добро. Живее, за да благославя другите. Любовта краси и облагородява всички Негови действия. От нас се изисква да следваме стъпките Му.