ДА СИ ПОЧИНЕМ

Според преданието, когато aп. Йоан бил презвитер в Ефес, любимото му занимание било да отглежда гълъби. Разказва се, че веднъж един негов приятел, връщайки се от лов минавал край къщата му и видял, че aп. Йоан си играе с една от своите птици. Човекът внимателно го смъмрил, че прекарва времето си така лекомислено. Aп. Йоан погледнал лъка на ловеца и отбелязал, че тетивата е хлабава. „Да”, – отговорил приятелят му. -„Винаги разхлабвам тетивата на лъка си, когато не го употребявам. Ако стои винаги опъната, ще загуби своята еластичност и ще ме провали при лова.” Aп. Йоан отговорил: „И аз сега отпускам лъка на моя ум, за да мога по-добре да изстрелвам стрелите на божествената истина.”

Не можем да вършим работата си най-добре, когато нервите ни са опънати или изтощени от непрекъснато напрежение. Когато Исусовите ученици се върнаха от изморителната проповедническа мисия, техният Учител разбра нуждата им от почивка и ги покани да дойдат с Него на тихо място, където можеха да се освежат.

Хобита, ваканции и здравословна почивка са жизнено важни за един добре балансиран, благочестив живот. Ние губим своята успешност като поддържаме живота си толкова силно опънат, че сме винаги на ръба. Ако изглежда, че не можем да си починем, може би Исус ни кани да помислим за отдих – да „дойдем” и „ си починем малко.”

„Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко.“ Марко 6:31