ДВАТА КОНЯ

 

Точно до пътя, минаващ покрай нашата къща, има поле, в което има два коня.
От разстояние те изглеждат като всеки друг кон. Но, когато ги погледнете от близо ще забележите нещо доста интересно.
Единият от конете е сляп!
Неговият собственик е избрал да не го изоставя или убие, а да му направи удобно място за живеене, където конят да се чувства в безопасност.
Това, само по себе си е удивително!
Но когато застанете наблизо и се заслушате, ще доловите звън на камбанка, който идва от по-малкият кон. Прикачен към повода на коня, той е малък, с цвят на мед. Той позволява на слепия кон да узнава къде се намира неговият приятел и да може да го следва.
Докато стоите и гледате тези двама приятели, ще забележите, че конят със звънчето винаги проверява своя събрат и че слепия кон винаги първо слуша да чуе звънчето, а след това бавно и внимателно тръгва в посоката, от която чува звука.
Когато конят със звънчето вечер се прибира под навеса на плевнята, той винаги ще спира от време на време и ще поглежда назад, за да се убеди, че слепият кон е достатъчно близо, за да чува звука на звънчето и така да намери пътя.
Подобно на собственика на тези коне, Господ не ни захвърля само защото не сме перфектни.
Или защото имаме проблеми. Или сме изправени пред предизвикателства.
Той бди над нас и дори ни свързва с хора, които да ни помагат когато се нуждаем от помощ.
Понякога ние сме слепият кон, който е воден от малкото медно звънче, което Господ е поставил в нашият живот. А друг път сме водещият кон, помагащ на някой да намери своя път в живота!