Гневната реакция – на две вълни

Чувството  за  заплаха  отключва гневната реакция: реална опасност или символична заплаха спрямо  самоуважението ни: грубо отношение, заплахи, унижения, неуспех и др. Серията лимбични  импулси имат  двояко влияние върху мозъка. От една страна се отделят катехоламини, които пораждат бърз прилив на енергия – достатъчен за „еднократно интензивно действие“, както го определя Зилман, или, с други думи – за „бягство или бой“. Той трае няколко минути.

Междувременно друга породена от амигдалата вълна  преминава  през адренокортикалния  дял от нервната система  и  мобилизира основните мускулни  групи, подготвяйки  ги  за  действие. Тази  вълна е много по-продължителна от прилива на катехоламини.  Може  да  трае  часове,  та  дори  и  дни,  поддържайки емоционалния мозък в бойна готовност. Тя е и причината за това всички последващи реакции да се осъществяват много по-бързо.  Това обяснява защо хората са много по-склонни да избухнат, ако вече са били провокирани или дори само леко раздразнени от нещо друго. Всеки стрес води до такава мобилизация и снижава прага на чувствителност спрямо  дразнители,  предизвикващи  гняв.

Пример: Човек, който е имал труден ден в службата, може лесно да се вбеси вечер у дома от дреболии – от виковете на децата например, които при други обстоятелства не биха довели до неконтролируема емоционална реакция.

„Всеки удар, който нанасяме в пристъп на гняв, в крайна сметка се стоварва върху нас самите“ (Уилям Пен).

Източник: д-р Недли, Изгубеното изкуство на мисленето; Даниъл Голмън, Емоционална интелигентност