ДВЕТЕ СЕМЕНЦА
Това е историята на двете семенца, хвърлени браздата от ралото.
-Искам да поникна – казало първото. Искам корените ми да се забият дълбоко в земята, а филизите ми да пробият пръстта над мен. Искам да разперя нежните си кълнове като знамена и да възвестя с ръце идването на пролетта…Искам да почувствам топлината на слънцето и свежестта на росата по лицето си. Искам да живея и да давам живот.
И тогава семенцето поникнало.
Второто семенце рекло :
-Много ме е страх. Ако оставя корените си да тръгнат надолу, не знам на какво ще попадна в тъмнината. Ако си проправя път през пръстта, може да нараня нежните си стъбълца, вятърът ще ме обрули, палещото слънце ще ме опари и всеки ще може да ме стъпче или откъсне. По – добре да си кротувам на топло в браздата, докато си изясня трябва да правя или докато не получа повече гаранции за успешния край на тази авантюра.
И семенцето зачакало. Тогава долетели няколко птички, разчоплили пръстта да търсят храна и едната попаднала на страхливото семенце, което стояло и чакало, и го изяла.