ДВЕ БЕБЕТА СИ ГОВОРЯТ В КОРЕМА НА БРЕМЕННА ЖЕНА:

Невярващото бебе:
– Вярваш ли в живота след раждането?
Вярващото бебе:
– Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.
Невярващото бебе:
– Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?
Вярващото бебе:
– Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и да ядем с устата си…
Невярващото бебе:
– Глупости! Невъзможно е да ходим със собствените си крака и да ядем със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот-пъпната връв – и без друго е твърде къса…
Вярващото бебе:
– Въпреки това не се съмнявам, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само…
Невярващото бебе:
– Но никой не се е върнал от там! Животът просто свършва с раждането! С други думи-животът не е нищо друго, освен страдание в мрака…
Вярващото бебе:
– О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и тя ще се грижи за нас!
Невярващото бебе:
– Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш, че е тя?
Вярващото бебе:
– Тя е на всякъде около нас, ние пребиваваме в нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на нея, без нея не можем да съществуваме.
Невярващото бебе:
– Дрън-дрън! Никога не съм виждал никаква Мама-следователно, повече от ясно е, че тя не съществува.
Вярващото бебе:
– Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашият свят. Вярвам,че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?