ДЕН НА ДНИТЕ
„Освещавайте още и съботите Ми; и нека бъдат знак между Мен и вас, за да познаете, че Аз, Господ, съм ваш Бог.“ (Езек.20:20)
Съботата трябва да бъде направена толкова интересна за семейството, че ежеседмичното й празнуване да бъде приветствано с радост.
Съботното училище и богослужението заемат само част от съботата. Останалото време за семейството трябва да бъде наистина най-святото и най-скъпоценното от всички съботни часове.
В умовете на децата самата мисъл за съботата трябва да бъде свързана с красотата на природата. Блажени са бащата и майката, които преподават на децата си писаното Божие слово с илюстрации от книгата на природата; които събират семейството си под зелените дървета, на свеж и чист въздух, за да изучават Словото и да пеят хвалебни песни на Небесния Баща.
В приятно време нека родителите да се разхождат с децата си по горички и поляни. Сред красотата на природата нека им разказват как е създадена съботната институция. Описвайте им великото Божие дело на сътворението. Обяснете им, че когато земята излиза от Божите ръце, тя е свята и красива. Всяко цвете, всеки храст, всяко дърво са сътворени с цел от своя Създател. Обяснете им, че грехът е този, който опетнява съвършеното Божие дело; че тръните и бодилите, болката, скърбите и смъртта са резултат от непослушанието спрямо Бога. Уверете ги да видят, че независимо колко е опетнена от проклятието на греха, земята все още разкрива Божията милост.
Ако можем да възпитаваме у себе си красота на душата, хармонираща с красотата на природата, тогава ще има съюз между небесното и човешкото.
Когато слънцето залязва, нека глас на молитва и химн на хваление да отбелязват края на святите часове. И тогава да поканим Божието присъствие сред грижите на започващата трудова седмица.
