ДЕПРЕСИЯ – ПЪРВА ЧАСТ

В световен мащаб милиони хора страдат от това потискащо депресивно състояние – независимо от възраст, религиозна принадлежност и образование. Днес от депресия страдат повече хора, отколкото в предишните поколения. В целия свят страдат от депресия над 400 милиона души.

В ерата на икономическите чудеса и хедонизъм, според който удоволствието в живота е единствената съществена и най-висша цел на човешкия живот, очакваното щастие не се получи. Напротив, получи се едно алармиращо нарастване на психическите разстройства, депресиите, перверзиите, зависимостите, престъпленията и като цяло се увеличиха невротичните, скарващи се с приятелите си хора, както и странните, озлобени и пренаситени хора по суша и море.

Днес ние знаем: Когато се постави край на едно бедствено положение въпросът: „Какво да направя, за да живея?“ се променя във въпроса: „Аз живея, за да правя нещо. Какво е то?“ И в двата случая е критично, ако не се намерят конструктивни отговори. Съществува обаче един странен паралелизъм, който е валиден и днес, между повишеното качество на живота в Европа и Северна Америка (рая за някои хора от бедните страни) и бързо понижаващата се душевна стабилност на нейните жители.

Оказва се, че според Федералния Институт за обществено здраве в Швейцария втората по значимост проблемна област са „напрегнатите човешки взаимоотношения“. В действителност най-продължителните и мъчителни кризи произлизат от деструктивните междучовешки и семейни взаимоотношения, от деструктивния, често пъти, нечовешки подход един към друг..

Какво представлява депресията?

Почти всеки човек се бори от време на време с чувство на безпомощност или обезсърчение. Това е нормално. Едно депресивно състояние обаче може да е симптом на ред по-дълбоки медицински и психически страдания. Как можем да разпознаем разликата и да разберем дали проблемът е по-сериозен или не?

На първо място е важно да разберем разликата между обезсърчение и депресия.

Всеки е склонен понякога да се обезсърчава, да има лошо настроение…., в резултат на травматични събития или неприятни изживявания, но това са нормални реакции, които не са свързани със заболяване. На такъв човек може да се помогне чрез добри мисли, една подадена ръка, показване на емпатия….. и най-вече чрез молитва.

Причината за една такава меланхолия или обезсърчение е известна на човека. Чувството му на обезсърчение е временно, преходно. В такъв случай говорим за едно „меланхолично състояние“ или състояние на „тъжно ми е“.

За разлика от едно обезсърчение или лошо настроение, при които причините са обикновено известни, при една депресия има някои симптоми, които я характеризират.

Ако самият човек признае, че през по-голямата част от деня се чувства тъжен или има чувство на празнота. Или когато негови близки имат подобни наблюдения за него, например, когато близък човек вижда, че личността, за която става дума, започва да плаче без видима причина. От друга страна трябва да кажа, че има депресивни пациенти, които нямат този симптом и пациенти, които имат този симптом – дълбока тъга и безпричинен плач, но нямат депресия.
Апатията означава значително намаляване на интереса или удоволствието при почти всички дейности през по-голямата част от деня почти всеки ден. Дори извършването на приятни неща вече не им носи радост.
Третият симптом е безпокойство и смущение без видима причина. Тези пациенти стават по-бавни, всичко при тях е забавено.
Четвъртият симптом, смущения в съня, може да се различава от човек до човек. Някои пациенти не могат да спят или заспиват и се събуждат твърде рано; други спят почти през цялото време.
Петият симптом също може да се прояви в двете посоки: значителна загуба на тегло, без да се спазва някаква диета, или повишаване на апетита почти всеки ден.
Шестият симптом – чувство на изключителна вина или безполезност – прави човека да се чувства така, като ли че от него никой няма полза и то почти всеки ден. Освен това той може да има много силно чувство за вина без видима причина.
Седмият симптом – мисли за смъртта или желание животът да приключи – включва постоянни мисли за смъртта или приключване на живота, независимо дали човек има или не съответен план за това.

Сега, НЕЩО МНОГО ВАЖНО:

Ако за тези симптоми не съществува никаква емоционална травма, може да се диагностицира една депресия, след като се определи колко от описаните по-горе симптоми има човекът и откога са на лице:

Човек, който има най-малко пет симптома в продължение на най-малко две седмици, страда, според клиничната дефиниция, от една типична депресия.

Човек, който има от два симптома до четири в продължение на най-малко две седмици, страда, според клиничната дефиниция, от една средна депресия.

Човек, който има два симптома в продължение на най-малко две седмици, страда, според клиничната дефиниция, от една лека депресия, която се нарича още и субклинична (субсиндромна) депресия.

Няма депресия, когато нямаме нито един или само един от тези симптоми .

Депресията е сама по себе нещо толкова неприятно, ако се проявяваше само със симптомите, но тя повлича след себе си цяла поредица от проблеми: повишава риска от преждевременна смърт, повишава риска от рак, инсулт, самоубийство. И сега нещо много важно: Ако сте пушач и НЯМАТЕ ДЕПРЕСИЯ, продължителността на живота ви ще бъде толкова, колкото ако не сте пушач, но имате депресия и не я излекувате. Така че депресията намалява продължителността и качеството на живота колкото и тютюнопушенето.

Освен това тя намалява и качеството на живота, често пъти и доходите.

Д-р Ефтим Парушев