ДЕСЕТТЕ ПРИЯТЕЛИ НА МЛАДОЖЕНЕЦА

                                          Съвременен прочит на Матей 25:1-13

   Ние бяхме десет приятели, които Младоженеца беше поканил да Го придружат на сватбеното Му тържество. Всички облечени официално за случая – по стар обичай държахме запалени светилници в ръцете си и тръпнехме в очакване – всеки момент да пристигне, но Той се бавеше. Постепенно  всички ни обхвана дрямка и заспахме. В полунощ се чу вик: „Ставайте да посрещнете Младоженеца – идва!”

   Събудихме се и аз огледах приятелите си. На четирима светилниците едва светеха – веднага си помислих: „Как може да бъдат толкова небрежни в такъв важен ден ?” Когато погледнах към моя светилник – беше в същото окаяно състояние, едва мъждукаше. Спогледахме се въпросително. Оказа се, че горди от поканата и в трескавата подготовка за събитието никой от нас не се беше сетил да си приготви допълнително масло за светилника. Поискахме назаем от другите петима, които предвидливо бяха взели допълнително масло със себе си, но те отказаха да ни дадат, като се опасяваха да не би да не стигне за всички ни и ни посъветваха да отидем и да си купим.

   Бързо излязохме и се качихме в моята кола, и  потеглихме към центъра на града, където имаше денонощни магазини. С разочарование установихме, че бяха свършили маслото за осветление. Единствената ни надежда беше в новия денонощен магазин, който откриха в другия край на града.  Тръгнахме по най-краткия път, но се оказа затворен поради катастрофа. Не слязохме да видим кои са катастрафирали, а обърнах колата и потеглих по-най бързия начин по заобиколния път, за да можем да се върнем преди Младоженеца да е дошъл. За наша радост там имаха масло за осветление – купихме и тръгнахме обратно. Като пристигнахме вратата беше заключена. Ослушахме се – тържеството беше започнало. Натиснах звънеца и скоро чухме стъпки да се приближават. С радост познахме гласа на Младоженеца, Който попита:

–Кой е?

–Ние сме, твоите приятели – отговорихме в хор – отвори ни.

   Отговорът Му беше като студен душ.

–Съжалявам, но не ви познавам.

   Тогава единодушно започнахме да Му казваме:

–Но ние проповядвахме в Твоето име, църкви основавахме, молитвени домове построихме, помагахме на пасторите в тяхната работа, подпомагахме със средства различни проекти на църквата, подарявахме литература и Библии, помагахме на нуждаещите се и много други добри дела вършихме в Твоето име.  

Неговият отговор вледени душите ни, Той каза:

–Всичко това сте вършили за лична прослава. Махнете се от Мен, вие, които вършите беззаконие.

   При тези Негови думи, пред очите ни като на филмова лента започнаха да минават всички онези моменти, в които сме пропускали покрай ушите си умоляванията на Светия Дух, когато сме пренебрегвали Неговото ръководство и дори сме отричали съществуването Му с живота си. Пред очите ни минаваха онези моменти на пренебрегнати молитви за подкрепа, всеки зов за помощ, който бяхме отхвърлили, всички онези моменти в които не сме проявявали плодът на Духа „любов, радост, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание” (Галатяни 5:22,23), в семейството си, в църквата и в обществото. Дори случката от тази нощ, когато не спряхме да помогнем на катастрофиралите говореше против нас.

   Улисани във вършенето на добри дела бяхме пропуснали да изградим Христоподобен характер – паспортът ни за Небето. Разбрахме, че „премина жътвата, мина се лятото и ние не се избавихме” (Йеремия 8:20).

   Внезапно ни обгърна непрогледна тъмнина, толкова гъста, че можеше да се пипа. Тогава си спомних думите на Спасителя, че „там ще бъде плач и скърцане със зъби.” Паднах на колене – отчаян и безнадежден плач разтърси тялото ми.

   Такава ще бъде съдбата на всеки, който отхвърля Светия Дух – Третата Личност на Божеството „и не оскърбявайте Святия Божий Дух, в Когото сте запечатани за деня на изкуплението” (Ефесяни 4:30).

Автор – Николай Г. Костов