Четене на мисли
Психолозите определят „четенето на мисли“ като приписване на умствени състояния на другите въз основа на тяхното поведение и използването му като ръководство за нашите действия, както и за предсказване действията на другите. В Когнитивно-поведенческата терапия четете мислите на някого, когато предполагате, че хората реагират отрицателно спрямо вас, когато няма категорично доказателство в подкрепа на това гледище.
ПРИМЕРИ ЗА ЧЕТЕНЕ НА МИСЛИ |
· „Ако наистина го беше грижа, щеше да знае, че съм твърде уморена да излизам тази вечер“.
· „Зная какво си мислиш…“ · „Ти казваш това само защото…“ · „Знаеш какво имам предвид…“ · „Никога няма да направиш това, освен ако…“ · „Просто зная, че говорят за мен точно сега…“ |
ЧЕТЕНЕТО НА МИСЛИ НЕ ВИНАГИ Е ПОЛЕЗНО: Отгатването на намеренията на другите е всъщност ценно социално умение. Интуитивното усещане за това какво мислят те може да ни помогне да изградим по-здрави връзки, да вземаме по-добри решения и да подобряваме възприятията си за хората и събитията. Обаче това включва определени рискове.
Повечето хора смятат, че са по-добри в разчитането на мисли, отколкото всъщност са. Например мнозина смятат, че наистина ще разпознаят лъжец, когато го видят. Обаче много експериментални данни подсказват съвсем друго. Дори съдебните служители, като полицаи и съдии, могат да разграничават говорещите истината от лъжците по чиста случайност.
ПРИМЕР ЗА НЕПРАВИЛНО ЧЕТЕНЕ НА МИСЛИ
Джон Уесли, който е един от великите водачи на протестантската Реформация, веднъж разказва за човек, към когото не проявил уважение, защото му изглеждал свидлив и алчен. Един ден, когато той дал съвсем малка сума за достойна благотворителна кауза, Уесли го разкритикувал публично. След този случай човекът отишъл лично при него.
– През последните няколко седмици живея само на вода и пащърнак – информирал мъжът проповедника. – Като икономисвам всичко и не купувам нищо за себе си, успявам да се разплащам с кредиторите си един по един. Христос ме направи честен човек – казал енориашът на Уесли. – Трябва да си оправя сметките със светските си съседи и да им покажа какво може да направи Божията благодат в сърцето на човек, който някога е бил нечестен.
Уесли, който, разбира се, се засрамил от несправедливата си оценка за човека, бързо се извинил и поискал прошка.
ПОГРЕШНО ТЪЛКУВАНЕ НА МОТИВИ
Както личи от тази история, не е трудно да изтълкуваме погрешно мотивите на другия. Човек, който профучава със 120 километра по пътя, може да е безразсъден шофьор под влияние на наркотици, но може също така да е загрижен родител, който се опитва да закара задушаващо се дете до Спешна помощ. Макар че определено можем да установим какво виждаме да се случва, не би било справедливо да съдим мотивите на шофьора.
Човек има вродена склонност да съди по-сурово другите, отколкото себе си. В Социалната психология има едно понятие атрибутивна грешка: нашите лоши постъпки отдаваме на външни причини – обстоятелствата („Ударих те, защото ме ядоса“), а грешките на другите приписваме на вътрешни причини – техния лош характер („Той те удари, защото е насилник“).
И Библията категорично заявява, че не трябва да съдим мотивите на другите. Обаче можем да съдим техните действия. Например човек, който съди действията на другите, може с основание да каже: „Ти открадна колата ми; това е лошо“. Обаче когато казва: „Ти открадна колата ми; ти си лош“, той пресича чертата от съдене на действията към съдене на човека.
КАКВО ДА НАПРАВЯ
Един добър въпрос за избягване на четенето на мисли е: „Откъде зная това?“
- Избягвайте да влагате думи в устата на другите.
Дори когато имате доста добра представа какво ще каже другият, не го казвайте вместо него/нея. Това е особено важно, когато другият е ядосан. Слушайте внимателно думите му и нека те да ви кажат как се чувства.
- 2. Слушайте другите без да правите предположения.
Хората от едно семейство си създават представата, че се познават твърде добре един друг. Женените от десет, двадесет или дори петдесет години често започват да смятат, че знаят как се чувства и какво мисли техният партньор. Те се чувстват толкова удобно един с друг, че може дори да не изпитват особена нужда да говорят.
Д-р Недли разказва за възрастна семейна двойка от Бирмингам, Алабама, които били женени от 65 години, когато съпругата сервирала на съпруга си сок от грейпфрут.
– Не обичам сок от грейпфрут – казал той.
– Ти всъщност обичаш сок от грейпфрут – бързо казала тя.
Спорът продължил известно време, като и двете страни били сигурни, че след повече от шест десетилетия брак те определено са прави! Истината била, че той обичал грейпфрути, но не и сока от тях. Тя не му била давала често сок и малкото пъти, когато се случвало, той не го отказвал. Но всъщност не го харесвал и накрая решил да изрази мнението си – за нейно голямо изумление и шок – след всичките тези години!
Д-р Недли съветва: „Откривайте и оспорвайте неправилните автоматични мисли. Такива мисли са бързи като коленен рефлекс и директно повлияват нашите емоции. Те са повтарящи се, обичайни, незабележими и могат да бъдат много вредни“.
Йорданка Дейчева, психолог
Клуб психология и здраве – Плевен; psihologiaizdrave@abv.bg