ПРЕУВЕЛИЧАВАНЕ ИЛИ ОМАЛОВАЖАВАНЕ

Те представляват непропорционално преувеличаване или омаловажаване на истинското състояние на хората или ситуациите. Отрицателните характеристики на другите често се преувеличават, докато положителните характеристики се омаловажават. Такъв човек несъразмерно намалява значението на хора, неща или събития, като подценява стойността на тези, които не иска да приеме. Един друг вид минимизиране представлява подценяване на добрите неща, които се случват.

Пример: Имам една позната, която постоянно мърмори на малкото си дете: Не тичай там, Остави това, Дай тази играчка, Не се отдалечавай – и то за неща, които в никакъв случай не може да наречем провинения, нормална детска момчешка активност. И после се оплаква: Много е непослушен! Когато допускаме когнитивната грешка да преувеличаваме или омаловажаваме, ние всъщност „се занимаваме главно с маловажното, а пренебрегваме важното“.

Една форма на преувеличаване е катастрофизмът. Такива хора може да опишат ситуациите като мъчителни, когато всъщност те са просто неудобни, или да наричат проблеми или беди „огромни“, когато всъщност те са незначителни. Този неподходящ език само засилва негативните емоции и често влошава ситуацията, отклонявайки от разумното решение.

 

Пример: На село има „земеделки“, които след половин час в градината, три часа се оплакват: Ох, ужасно се уморих, всичко ме боли, разглобих се от работа! А всъщност са свършили нещо съвсем леко.

НИСЪК ПРАГ НА РАЗОЧАРОВАНИЕ

Хората с проблеми в преувеличаването задължително имат и нисък праг на разочарование – лесно се разочароват. Това става, когато те смятат, че имат право на един справедлив, лесен, добре уреден, удобен, вълнуващ, приятен, интересен или безконфликтен живот. Струва им се, че не могат да понесат неудобства, тревожност, гняв или депресия – или въобще да бъдат щастливи, ако трябва да понасят тези чувства.

Когато животът не се подчинява на техните изисквания, те са по-склонни да се паникьосват, отколкото да устояват, и бързо обявяват обстоятелствата за непоносими (от рода на „Не мога да понеса това“). Разочарованието на такива хора извира от навика им да сравняват реалността с непостижим идеал. Когато тя се оказва различна от очакванията им, те осъждат нея. Никога не им хрумва, че вместо това могат да променят очакванията си. За съжаление, разочарованието им увеличава чувството за безсилие, което засилва желанието им да си отмъщават на всичко за несправедливостта или просто да се отказват, или пък да искат другите да бъдат наказани или да се провалят.

Известният американски психолог Джеймс ни предлага една формула за успех:

                                                                                УСПЕХ

                                      СЕБЕОЦЕНКА =    ————————

                                                                           ПРЕТЕНЦИИ

Имаме два варианта: Или постоянно да гоним успеха, или малко да понамалим претенциите!

ГОРДОСТТА

Една често пренебрегвана форма на преувеличаване е самоизтъкването или раздутото чувство на гордост. Чувството за малоценност често се компенсира от раздуто чувство на гордост или  „преувеличаване на личното аз“.

ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ИЗКУСТВЕНО РАЗДУТА ГОРДОСТ
·      опитва се да бъде забелязан

·      копнее за внимание

·      жадува за комплименти

·      има нужда да се чувства важен

·      отвращава се от идеята да бъде покорен

·      мрази идеята да си признава грешките

·      не допуска възражения

·      склонен е да спори

·      настоява на своето

·      иска да контролира другите

·      парадира с личните си права

·      отказва съвети

·      критикува, но не приема критика

·      смята, че притежава добродетели, които няма

 КОГАТО ОМАЛОВАЖАВАМЕ ЛИЧНАТА СИ СТОЙНОСТ

Някои хора се отнасят по-сурово към себе си, отколкото всички други към тях. Макар вината често да е полезна, тя е такава, когато води до промяна. Срам, който ни измъчва, без да можем да се освободим от него, е не само напълно безполезен, но и още по-лош. Чрез прошката на кръста християнството предлага високо ефективно и жизнеспособно разрешение на проблемите с вината и ниското самочувствие. Огромната жертва на кръста потвърждава вродената ценност на всеки един човек.

Исая 55:7: „Нека нечестивият изостави пътя си и неправедният – помислите си, нека се обърне към Господа и Той ще се смили над него, и към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро“.

Когато приемете факта, че сте безкрайно ценни, и го включите в мирогледа си, съзнанието за това ще има положително влияние върху вашето чувство за лична стойност. А разбирането, че всички останали хора също са безкрайно ценни, поставя всички при равни условия.

КАКВО ДА НАПРАВЯ

  1. „ПОНАМАЛЕТЕ“ СВОИТЕ ОПИСАНИЯ

Хората, които преувеличават (независимо дали чрез катастрофизъм или нисък праг на разочарование), се разпознават по фрази като „Не мога да понеса това“ или „Това е ужасно!“ Такива изказвания може да станат истински емоционални модулатори, които да разпалват огъня на нашето недоволство.

Когато променим начина, по който описваме нещата, ние предприемаме една важна стъпка към контролиране на нашите мисли и емоции. Вместо да казваме „Не мога да понеса това“, можем да кажем „Мога да понеса това, но е неприятно“. Фрази като „това е абсолютно ужасно“ могат да бъдат изразени с по-малко катастрофичен език, като например „това определено е неприятно“.

 ПРОМЯНАТА НА ДУМИТЕ ИМА СИЛНО ВЛИЯНИЕ

ЗАМЕСТЕТЕ ИСТЕРИЧНИТЕ ДУМИ
ВМЕСТО:                                           ЗАМЕСТЕТЕ С:

Не мога да понеса това.               Това е трудно.

Това е непоносимо.                      Това е много трудно.

Нищо не става от мен.                  Аз съм ценен.

Това е абсолютна лудост.            Изобщо не разбирам това.

Ти винаги правиш това.               Като че ли винаги правиш това.

Един от начините да спрем да омаловажаваме или преувеличаваме е да променим начина, по който говорим – на себе си и на другите. Може да изглежда проста тактика, но думите имат наистина силно въздействие.

  1. ТРЯБВА ЛИ ДА КАЗВАТЕ „ТРЯБВА“?

Понякога се изкушаваме да използваме „трябва“ за неща, които всъщност са лични предпочитания. Например „Трябва да получавам повече уважение за работата, която върша“. Когато издигате вашите предпочитания до статут на задължителност, вие се обречени на разочарование, когато светът не ви дава според вашия идеал. За разлика от това, когато омаловажавате значението на абсолютните „трябва“ – моралният код на поведение – вие си навличате проблеми в живота. Решението е да правите разлика между предпочитанията и абсолютните „трябва“, за да не изпадате в капана на преувеличаването и омаловажаването.

Тези абсолютни истини се намират в библейските Десет заповеди и техните морални съответствия в другите култури. По целия свят ще намерите навсякъде едни и същи принципи („Не убивай“). Те дори са включени в държавните закони на страните. Моралните предписания да не убиваме, крадем, лъжем или прелюбодействаме не са въпрос на договаряне и дори да не сме религиозни, ние рискуваме да си навлечем много проблеми, когато решим да не ги зачитаме.

Пример: Мъжът ми винаги трябва да ми съчувства: предпочитание, което преувеличаваме в закон.

Не ми се излиза с Петя, ще излъжа, че съм болна: Морален закон, който омаловажаваме в предпочитание.

Д-р Недли, “Изгубеното изкуство на мисленето”, издателство “Нов живот”

Йорданка Дейчева, Клуб ПСИХОЛОГИЯ и ЗДРАВЕ – Плевен; Фейсбук: Психология ЗА ВСЕКИ ДЕН; psihologiaizdrave@abv.bg