ПОСТАВЯНЕ НА НЕПРАВИЛНИ ЕТИКЕТИ
Пример: Когато синът ми беше малък, ходехме в парка. Веднъж видях следната ситуация: Едно дете взе играчката на друго дете, второто почна да негодува и последва караница и рев. Тогава майката на първото дойде разгневена, дръпна го, скара му се и почна да му вика: „Ти си лошо дете! Защо правиш така? Лошо дете!“
Неправилното етикетиране означава да описваме себе си или другите с крайно емоционални думи, които не са напълно верни. То включва използването на неточни, дразнещи описания за себе си или друг човек.
Когато един хранителен завод поставя етикет на бобена консерва, листът със съставките описва какво има вътре – и то не се променя. Етикетирането на себе си има почти същият ефект и именно затова, когато е неправилно, е толкова опасно за психиката ви. Когато се наричате с имена, основани на обстоятелства, вие се идентифицирате със своите недостатъци, което ги превръща в почти не подлежащи на промяна. И скоро попадате в коловоз. Вместо да си казвате „Допуснах грешка“, вие засилвате чувството за ниска лична стойност, като си казвате, че сте родени загубеняци, провалени хора, ужасни родители, досадници или дори подлеци.
Неправилното етикетиране се основана на философията, че „човек се измерва с грешките, които допуска“. Ако забележите, че си казвате „Аз съм еди-какъв-си“ всеки път, когато допускате грешка, вие използвате неправилно етикетиране. Ако имате нереалистични очаквания за другите, може да се изкушите да обявите някого за егоистичен или незагрижен, ако не ви отдава цялото си внимание.
„Колко крака има кучето, ако наречете опашката крак? Четири. Това, че наричате опашката крак, не я прави крак“ (Ейбрахам Линкълн).
ВЕРОЯТНИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ НЕПРАВИЛНОТО ПОСТАВЯНЕ НА ЕТИКЕТИ |
|
Когато по принцип определяме себе си или другите с отрицателен етикет, ние вероятно ще бъдем гневни и разстроени. А още по-лошото е, че намаляваме надеждата за промяна в себе си или другите. Затова става твърде лесно да възприемем за нас или тях социалната роля, определена от неправилния етикет.
Децата, чиито родители постоянно им се карат и ги обиждат, често започват да вярват, че тези описания са верни. Такива деца изграждат чувство за малоценност, изгубват надеждата, че могат да се променят и заради обезсърчението си не влагат особени усилия да усъвършенстват себе си.
Има голяма разлика между слагане етикет на поведението на човека и слагане етикет на човека. Вярно е, че понякога трябва да наричаме грешката с истинското ѝ име, когато учим другите. Ако детето наистина се държи лошо, е съвсем правилно да му кажем: „Твоето поведение не беше добро днес“. За разлика от това, ако кажем „Ти си малолетен престъпник“, това има съвсем друго значение. Детето може да заключи, че престъпността е вродена част от личността му и затова не може да се промени.
Продължителното неправилно етикетиране и омаловажаване на другите често отключва жажда за отмъщение, която засилва конфликта и поражда подобно изкривено отношение в човека, който ви вбесява. По този начин се развива враждебност.
Пример: Например ако смятате колегата си за „неотзивчиво прасе“, вие вероятно ще се възползвате от всяка възможност да го критикувате. Той ще усети това и вероятно ще си измисли далеч не особено приятни имена и за вас. В резултат на това и двамата ще следите грешките си и ще се оплаквате един от друг при всеки удобен случай.
КАКВО ДА НАПРАВЯ: ТЪРСЕТЕ ДОБРОТО В ДРУГИТЕ И СЕБЕ СИ
Една благородна цел е да търсим доброто в другите. Въпреки техните провали и слабости, стремете се да ги виждате такива, каквито могат да бъдат – положително променени към добро. Винаги очаквайте да постигнат успех и ако изобщо поставяте етикети, прилагайте ги според стойността, която Бог ни дава. В хората, колкото и деформирани да са, Исус вижда скъпоценни бисери. Той ги възприема не като подли и безполезни, но с техния бъдещ потенциал. „Тези ще бъдат Мои, казва Господ на Силите. Да! Избрана скъпоценност в деня, който определям“.
Също и вие уважавайте себе си, като отказвате да се поддавате на вредния навик да поставяте неправилни етикети както на себе си, така и на другите. Животът ви може да е белязан от нещастия, сърцето ви може да е бойно поле в една губеща битка, обаче вие сте по-скъпоценни за Исус от ангелите, които никога не са извършвали грях. Той е дал всичко за вас, защото вие сте „много скъпи бисери“. Един от най-добрите съвети е да не слагате отрицателни етикети и да насърчавате и другите да не го правят.
ТЕРАПИЯ СЪС ЗАМЕСТИТЕЛНИ ФРАЗИ |
Заместете:
„Ти си толкова неподреден човек“: “Важно е стаята ти да бъде чиста и подредена“. „Ти си най-неорганизираният човек на света“: „Ще си спестиш доста време, ако подобриш организационните си способности“. „Голям си егоист!“: „Щедростта е черта, която трябва да се изгражда“. „Толкова си непохватен!“: „Може ли е да бъдеш малко по-внимателен/на?“ „Такова голямо бебе си“: „Ще се радвам да се държиш малко по-зряло“. „Мижитурка!“: „Загрижеността ти за другите трябва малко да се подобри“. |
Съвет №1: Изграждайте атмосфера на уважение.
Колкото и да е важно децата да уважават родителите си, за родителите е също толкова решаващо да избягват да им говорят по начин, който ги омаловажава като личности. Едно добро правило за семейството би било „Аз не използвам словесно насилие“. Когато цялото семейство възприеме стандарта на уважение и любезно поведение като правило за живот, ще бъде поставена основата за истинска любов в семейството и всеки един от членовете ще се чувства по-свободно в емоционално отношение. Домът наистина може да бъде тихо и спокойно убежище.
Съвет №2: Бъдете образец за уважително поведение.
Хората, които са били обиждани, ще бъдат изключително силно изкушени да се плъзнат по този коловоз. Някои родители не са сигурни как да описват лошото поведение на детето си без да използват отрицателни етикети.
Обаче има едно лесно разрешение. Ключът е да се замести отрицателният етикет с положителна дума. Това не означава да хвалите лошата постъпка. По-скоро означава да поправите лошото поведение с по-положителни думи.
Например ако синът ви се отговаря, да му кажете, че „трябва да бъдеш любезен, когато ми говориш“ е по-добър избор на изрази, отколкото да го наречете „груб“. Когато започнете да използвате положителни думи, другите чуват по-скоро „думите, на които искате да ги научите“ или желателните етикети, отколкото обидните. Затова, ако искате децата ви да бъдат умни, внимателни, бързи, честни, полезни, любезни или изобретателни, използвайте винаги тези думи, когато насочвате поведението им.
Съвет №3: Обяснявайте на другите защо обидните имена са вредни.
Преподаването на една тема често е най-добрият начин да я научим. Ако имате някаква власт или ръководна позиция, където има възможност да споделяте мъдростта си с другите (например сте родители, треньори, учители или говорители в църквата), възползвайте се от възможността да обясните какво сте научили за неправилното етикетиране.
Много хора пропускат факта, че има начини да изразяваме раздразнението и разочарованието си, без да прибягваме до обиди. Не е лошо да казваме „Не съм съгласен“ или „Не ми харесва постъпката ти“.
Съвет №4: Избягвайте шеговитите обиди.
Наричането с обидни имена е така неразделно свързано с някои забавления, че е практически невъзможно да ги гледаме без да започнем и ние да правим същото. Трудно би било да убедите децата колко е лошо да използват обидни думи за себе си или за другите, след като са гледали успешното им приложение много филми. Ако наистина искате да престанете да обиждате, ще направите добре да избягвате забавления, които изобразяват вредното поставяне на обидни етикети като хумористично.
Съвет №5: Поправете или си тръгнете.
Ключът е да определим дали етикетът е неточен и трябва да бъде поправен, или пък поведението трябва да се поправи, защото етикетът е точен.
ВЪПРОСИ, КОИТО ТРЯБВА ДА СИ ЗАДАДЕМ, ПРЕДИ ДА СЛОЖИМ ЕТИКЕТ |
· Дали този етикет е верен и напълно точен?
· Ако етикетът е точен, ще има ли полза от използването му? · Грешка ли етикетирате (това е безопасно) или личност (съдите)? · Този етикет информативен ли е? |
Когато другите етикират някого неправилно във ваше присъствие, опитайте се тактично да ги възпрете. Задаването на въпроси като „Сигурен ли си, че това е съвсем вярно?“ ще накара човека да спре и да се замисли дали говори истината, както и свързаните с това последици. Ако някой постави на вас неправилен етикет, не му обръщайте внимание и не се защитавайте. Осъзнайте, че вие сте отговорни за вашите собствени емоции. Ако етикетът е точен в някакво отношение, поучете се от грешката си и, ако е възможно, информирайте този човек, че работите сериозно за промяна.
Йорданка Дейчева, Клуб Психология и здраве – Плевен; psihologiaizdrave@abv.bg