НЕ СЪМ В НАСТРОЕНИЕ, СЛЕДОВАТЕЛНО НЯМА ДА ЧИСТЯ

Чувствата определят какво е истинското състояние на нещата: Не ми се прави нещо – следователно няма да го направя. Когато си казвате, „Всъщност днес не ми се става, затова няма да го направя“, това означава, че мислите със своите чувства.

 ЧУВСТВАТА МОГАТ ДА НИ ИЗЛЪЖАТ

Основният проблем при емоционалната логика е фактът, че чувствата могат да ни излъжат. Усещането за нещастие, разочарование или стрес не показва задължително, че обстоятелствата са безнадеждни. Ако все още не сте съгласни с това твърдение, обмислете обратния вариант. Дали фактът, че сте в отлично настроение, доказва, че сте особено велики или достойни? Или просто означава, че имате хубав ден, седмица или месец?

 ЕМОЦИОНАЛЕН МИСЛОВЕН ПРОЦЕС

Хората с емоционална логика стигат до заключението, че ако се чувстват:

  • като загубеняци, те наистина са се провалили напълно.
  • виновни, трябва да са извършили нещо лошо.
  • неспособни, трябва да не струват нищо като личности.
  • съкрушени и безнадеждни, техните проблеми не могат да бъдат разрешени.
  • мързеливи, могат да останат в леглото.

Вашите личностни качества и стойност не се определят от чувствата. Вие сте такива, каквито сте, независимо как се чувствате. Чувствата ви никога не определят ценността ви като личност, само степента на вашия комфорт. Ако изпитвате временна тъга, това всъщност означава само едно: вие сте в лошо настроение в момента. Склонните към зависимости личности също имат голям проблем с емоционалната логика.

Библейски пример: Исус Христос подчинява чувствата си под ръководството на свято самообладание. Той усеща предателството, отхвърлянето и физическата болка. Дори когато пироните се забиват в ръцете Му, Той се моли: „Отче, прости им“. Има много причини да се поддаде на емоционалното вземане на решения – но не го прави.

Емоционалната логика е основното обяснение как много хора остават в капана на разрушителните навици, които изглежда не могат да променят. Тя е главен компонент в епидемията от затлъстяване, пристрастявания и други свързани с начина на живот болести.

„Яде ми се Кит-кат, следователно ще го изям“ – е мантрата, която мнозина следват. Страстните пушачи, алкохолиците, наркоманите и други подобни също стават жертва на заразното емоционално мислене, което ги сковава в омагьосан кръг. Приятелите и семействата на пристрастените хора много често не могат да разберат защо загубата на работа, разводът, загубата на децата, оставането без дом, попадането в затвора, болестта или дори смъртта не могат да откъснат пристрастения човек от избраното поведение.

Отлагането е форма на емоционално мислене

Отлагането позволява чувствата да определят какво трябва, не трябва или ще бъде извършено. Страдащите от депресия хора намират отлагането за изключително изкушаващо. На депресирания човек не му се иска да прави почти нищо. Съкрушените чувства, липсата на мотивация и слабата воля водят до непродуктивен живот, който на свой ред повишава усещането за апатия и безнадеждност. Когато нещата тръгнат по този коловоз, те бързо се завъртат в омагьосан кръг.

Когато отлагате, вие убеждавате себе си, че е по-лесно да отложите трудностите, отколкото да ги разрешите. За съжаление, самото отлагане често довежда до допълнителни проблеми, свързани с пропускане на крайния срок или влошаване на обстоятелствата. За да се справим с него, трябва да си кажем, че поемането на отговорностите, извършването на задълженията и справянето с кавгите са просто неразделна част от живота. Въпреки че решаването на проблемите в ранния им етап определено създава неудобства, вие се чувствате много по-добре, когато свършите работата.

Цикъл на отлагането

Цикълът започва с пораженчески мисли като „Не съм в настроение, вероятно няма да успея, ако опитам“ или „Това просто е твърде трудно“. Следващата стъпка в цикъла е пораженческите чувства на досада, обезсърчение, ниско самочувствие или непреодолима умора. Тези емоции са последвани от пораженчески действия като избягване на хората, оставане в леглото и не извършване на действията, които биха донесли удовлетворение. Тези действия бързо са последвани от още чувства на неадекватност, непродуктивност и нещастие, които отново дават началото на следващия цикъл.

„Аз мога да издържа и да се справя с трудностите, които ме сполетяват“.

„Поемането на отговорностите всъщност прави живота по-лесен“.

„Мога да започна да се занимавам с някоя задача, дори и да не ми се иска“.

 ЦЕЛТА НЕ Е ДА ЖИВЕЕМ БЕЗ СТРЕС

Много хора си мечтаят за по-малко стресови ситуации или живот съвсем без стрес, където могат да спят до късно всяка сутрин, да имат малко, или въобще никакви, отговорности или да лежат на брега през дългите отпуски. Те не разбират, че предизвикателствата и умереният стрес всъщност могат да накарат да се чувстват по-добре, да подобрят цялостното им здраве и да им донесат по-удовлетворяващ живот! Едно проучване на д-р Джоузеф А. Бош от Ohio State University установява, че определени видове стрес всъщност са добри за вас!

Д-р Бош изучава два вида стрес: пасивен и активен. Пасивният стрес се поражда, когато само наблюдаваме събитията, без да участваме в тях, както когато гледаме страшен филм. За разлика от това, активният стрес включва събитие или ситуация, в които личността трябва да действа активно (като спазване на крайния срок).

В неговото проучвате 30 доброволци на възраст от 18 до 34 години се подлагат както на пасивно, така и на активно стресово събитие. Активното се състои в това доброволците да запомнят дадена информация и да направят 12-минутен тест. Пасивното е да гледат 12-минутно видео на „отвратителна“ операция. По време на експериментите всеки човек дава проби от слюнка, които се анализират за компоненти на имунната система, известни като секреторни белтъци. Те защитават обвивката на органите като бял дроб и стомах, възпирайки нахлуването на бактерии и вируси, а вероятно се борят и с раковите клетки. Д-р Бош открива, че количеството на секреторните белтъци се повишава при активен стрес.

–  Стресът не е страшният злодей, за какъвто всички го смятат – всъщност повечето остри стресови фактори стимулират имунната система – отбелязват д-р Бош. – Само когато стресът продължава необичайно дълго време или се повтаря, той може да бъде потенциална заплаха за здравето.

Изключение от това правило е телесната реакция на остри стресови фактори, при която няма начин да реагираме, освен да ги понасяме пасивно. В проучването си д-р Бош открива, че пасивният стрес имат силно потискащо влияние върху някои аспекти от имунната функция. С други думи, пасивният стрес, като причиненият от телевизионни програми с насилие, всъщност може да отслаби имунната функция.

ПРАКТИЧНОТО СРЕЩУ ЕМОЦИОНАЛНОТО

Една от най-добрите стъпки към по-разумно мислене включва осъзнаване разликата между практични и емоционални проблеми.

Загубата на работа, бременност в юношеството или повредена кола – това са практични проблеми. От друга страна, емоционални проблеми са неприятните чувства, породени от практичните проблеми. Например може да чувствате вина, че сте изгубили работата си; срам, че дъщеря ви очаква извънбрачно бебе; или стрес заради счупената кола. Поради факта, че емоционалната реакция на практичните проблеми може да бъде изключително силна, трябва при възможност да се справите с емоционалното препятствие преди да решите практичното.

КАКВО ДА НАПРАВЯ

  1. Трябва да възвърнете самообладанието си и да укротите собствените си чувства: поемете дълбоко дъх няколко пъти и останете спокойни, за да разсъждавате трезво какво трябва да се направи. Истината е, че практичните проблеми ще съществуват независимо от възникналата емоционална реакция. Макар да е естествено да проявявате чувства, трябва да изключите емоционалната логика, за да остане пред вас практичната дилема като единствен основен проблем.
  2. Решенията трябва да са основани предимно на разума, без да изключваме чувствата. В човешкия живот са необходими както разумът, така и чувството. Именно страстта подклажда огъня на инициативността, като запалва участниците в един проект. Обаче ако решенията са основани единствено върху чувствата, ще последват импулсивни и късогледи действия. Решението е да намерим баланса между емоционалната логика и разумната преценка, като гледаме отвъд моментните чувства към бъдещето. Какъв ще бъде крайният изход от незабавното решение?

Източник: “Изгубеното изкуство на мисленето”, д-р Нийл Недли, издателство “Нов живот”

Ако желаете да следите видеата и публикациите ми, харесайте фейсбук страницата ми “Психология за всеки ден”.

Йорданка Дейчева, Клуб Психология и здраве – Плевен