Прекалено обобщаване

Хората, които прекалено обобщават, са склонни да опростяват действителността, като избират да приемат едно или две отрицателни събития като „модел на живота“. Такива хора са склонни да стигат до заключението, че тъй като им се е случило нещо лошо веднъж, то ще се случва постоянно през останалата част от живота им. Казвате ли си често: „Все на мен се случва нещо лошо“? Тази когнитивна грешка се основава на погрешното заключение, че ако нещо е вярно в един случай, то е вярно за всички подобни случаи. Думите „винаги“ и „никога“ са отличителни белези и на това изкривяване.

Пример: Преди няколко години ползвах услугите на позната адвокатка. След делото й се обадих да питам за резултата и тя нещо ми се скара. И аз повече не й се обадих. Карах мъжа ми. Вероятно ми се струваше, че все така ще ми се кара: обобщение въз основа на един случай.

Библейски пример: Пророк Илия е добър пример за прекалено обобщение. Той разбива на пух и прах езическите жреци на властната царица и доказва силата на истинския Бог, след като в отговор на неговата молитва пада огън от небето пред погледите на огромно множество хора.

Обаче когато царицата чува това, тя вбесена се заканва, че ще го намери и ще го убие. Уплашен за живота си, пророкът хуква да се крие и прави следното неправилно обобщение: „Само аз останах, но и моя живот искат да отнемат“ (3 Царе 19:10). „Никой не ме подкрепя, никой не ме обича, никой не държи на мен!“

Бог провежда с него кратък курс по корекция на когнитивното изкривяване: „Оставил съм Си обаче в Израил седем хиляди души, всички онези, които не са преклонили колена пред Ваал“ (3 Царе 19:18). „Освен теб има още седем хиляди верни, които държат на истината. Не бой се“.

Прекаленото обобщаване е форма на „мързеливо мислене“, чрез която се опитваме да избегнем правилното обмисляне на нещата. Такива хора вземат един факт или събитие, създават общовалидно правило от него, но никога не го проверяват.

ЧЕСТО СРЕЩАНИ ОБОБЩЕНИЯ
·      „Няма да взема последния изпит, затова няма да получа добра работа и животът ми ще се провали“.

·      „Ако работя усилено, няма начин да не успея“.

·     „На добрите хора не се случват лоши неща“.

·     „Ти никога не миеш съдовете“.

·      „Никой не ме харесва“.

·     „Ти винаги ме ядосваш“.

Безразборните обобщения за който и да е човек или група от хора клонят към преувеличаване, пренебрегват важни подробности или опростяват прекалено действителността. Предразсъдъците са форма на прекалено обобщаване. Пример: Всички роми са лъжци и крадци.

ПОДХОДЯЩО СРЕДСТВО В НЯКОИ ОБСТОЯТЕЛСТВА

Способността да се откриват повтарящи се модели или да се проследяват причина и следствие всъщност ни помага да вземаме интелигентни решения в живота си. Например установяваме, че ставаме по-раздразнителни след недоспиване.

Точните обобщения играят изключително полезна роля в медицинската история. Пример: Преди лекарите да започнат да разбират причините за болестите, Парацелз обобщава, че много миньори умират от една и съща болест, която по-късно е наречена „миньорска болест“. Обобщението на Парацелз се оказва не само точно, но и изключително полезно за справянето с болестта.

КАКВО ДА НАПРАВЯ

Ключът е да разпознаете автоматичните мисли, да определите грешките в мисленето (или когнитивните изкривявания) и да промените мислите си. Когато се опитвате да определите изкривяванията, е важно да разберете, че две основни грешки превръщат обобщенията в прекалени.

  1. Приемане на обобщението по-скоро като факт, отколкото като хипотеза.

Когато сте по-сигурни във вашето обобщение, отколкото фактите могат да докажат, това е прекалено обобщение. Отишли сте твърде далеч. Пример: Успехът е винаги свързан с парите./Ти никога не ме изслушваш.

  1. Обобщаване въз основата на твърде малко случаи.

Фактът, че нещо се е случило два или три пъти поред, не означава, че въз основа на тези случаи може да се предскаже някакъв модел. Пример: Човек, който има две поредни лоши връзки, не трябва да стига до заключението, че всички хора от другия пол са безполезни негодници! Познавам човек, който има лошо мнение за жените, защото бившата му съпруга се е оказала несериозна.

Д-р Недли съветва: Откривайте и оспорвайте неправилните автоматични мисли. Такива мисли са бързи като коленен рефлекс и директно повлияват нашите емоции. Те са повтарящи се, обичайни, незабележими и могат да бъдат много вредни.

Д-р Недли, „Изгубеното изкуство на мисленето“, издателство „Нов живот“

Клуб ПСИХОЛОГИЯ и ЗДРАВЕ – Плевен;  фейсбук Психология ЗА ВСЕКИ ДЕН; psihologiaizdrave@abv.bg