Емоционална интелигентност и перфекционизъм
Познавате ли тази известна личност? Гари Каспаров, най-младият световен шампион по шахмат, считан за най-силния световен шампион на всички времена. IQ – 190 – изключителна интелигентност. Обикновено предполагаме, че с такава интелигентност, човек ще постигне успех във всички области. Но често фактите говорят нещо различно.
Личният живот на Каспаров е далеч от съвършен: 3 брака, 2 развода, 4 деца.
Според Ню Йорк Таймс: „Но шампионът е човек с бързо променящи се настроения (…) А от време на време, без никаква видима причина, нуждата му да говори и да му говорят отстъпва пред черна, непроницаема тишина“ (https://www.nytimes.com/1990/10/07/magazine/king-kasparov.html).
Защо само интелигентността не е достатъчна, за да имаме успех, особено в областта на взаимоотношенията?
Какво представлява емоционалната интелигентност
Според доктор Недли, докато коефициентът на интелигентност може да окаже влияние върху 20 процента от факторите, определящи успеха в живота, останалите 80 процента или повече се определят от други условия. Причината за това изненадващо откритие е проста: успехът в живота се основава много повече на EQ (коефициент на емоционална интелигентност), отколкото на IQ (коефициент на интелигентност). Безконтролните емоции могат да накарат дори най-интелигентните личности да се държат глупаво. Емоционалната интелигентност има пет основни компонента:
- Да познавате своите емоции
- Да управлявате своите емоции
- Да определяте емоциите у другите
- Да управлявате взаимоотношенията
- Да мотивирате себе си за постигането на целите си
„Най-важният фактор за емоционална интелигентност: вашите мисли във всеки един момент имат огромно влияние върху вашия личен EQ“ (д-р Недли).
От какво зависи дали сте радостни или тъжни? Първият принцип на когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) е, че вашите настроения се пораждат от вашата „когнитивна способност“ или мислите ви. „АБВ-то на тази терапия“ често се използва за илюстрация на този факт. В този модел (В) последиците се предшестват от (А) активиращо събитие. Нашите настроения са една от (В) последиците в модела АБВ. Когато мислим ясно, (А) активиращото събитие трябва винаги да се анализира с оглед на нашите (Б) вярвания преди да има каквито и да е (В) последици.
А Активиращо събитие → Б Мироглед → В Последици
Мисленето от А-към-В, където хората прескачат средната стъпка Б (мироглед), се определя като „изкривено мислене“ от д-р Албърт Елис, когото много хора смятат за бащата на КПТ. Ако смятаме, че почти няма никакъв начин да влияем върху чувствата си – че събитията и ситуациите директно причиняват нашите емоции и поведение – ние също се ръководим от изкривено мислене.
Пример: Колежката ме обижда, че не съм особено интелигентна. Пред мен стои въпросът: дали ще й отвърна със същото? Ами зависи от мирогледа ми, а не от нейната обида (А→Б→В).
Според мен съществуват два основни мирогледа:
Парадигма на егоизма: АЗ съм в центъра на моя живот и ИСКАМ да направя всичко възможно АЗ да се чувствам добре.
Парадигма на алтруизма: Аз съм важен, но другият е също толкова важен, колкото мен. ИСКАМ да направя всичко възможно ВСИЧКИ да се чувстваме добре.
В дадения случай: 1. Ще й върна тъпкано! 2. Ще й кажа спокойно, че не е колегиално да обижда и ако иска да работим добре, друг път да се въздържа от такива обидни забележки.
Да казваме на себе си и на другите истината, като отстраняваме когнитивните изкривявания, е основното средство за подобряване на емоционалната интелигентност, личните взаимоотношения и съответно успеха ни в живота. КПТ е основно насочена към отстраняване на десет „когнитивни изкривявания“, НЕистини, които ние, хората, често се изкушаваме да приемаме. Тя се справя успешно със срамежливост, социална тревожност, фобии, депресия, ниско самочувствие, проблеми във взаимоотношенията, обсесивно-компулсивно разстройство, пост-травматичен стрес, пристрастявания и тревожни разстройства.
Основните принципи на Когнитивно-поведенческата терапия са следните:
- Мислите предшестват чувствата и емоциите.
- Вие можете да контролирате мислите си (и следователно чувствата си).
- Управлението на емоциите е свързано с вашите ценности и поведение.
- Когато ценностите на човека съответстват на правилното (т.е. истината), той/тя често се чувства по-добре и става по-добре.
Целта е систематично да преценявате и анализирате мислите си, да откривате дали са основателни и да оспорвате тяхната точност.
Добрата новина е, че когнитивните техники могат да ви помогнат да се справите с гнева, разочарованието, страха и депресията, породени от различни житейски събития – независимо дали истински или въображаеми.
Първа НЕистина: Мисловна нагласа „ВСИЧКО ИЛИ НИЩО“
Хората с мисловен модел „всичко или нищо“ обичат да опростяват света, като вкарват всичко в рамките на крайностите: черно и бяло. Сред психолозите това е известно също като поляризирано или дихотомно мислене.
Пример: Аз имам подобна нагласа, преди да започна да се подготвям за лекция, например. Започва да ми се струва, че темата е огромна, че материалите са страшно много: как ще ги прегледам всичките, нямам време, имам хиляда задачи, откъде да започна – и вместо това да ме накара да започна малко по малко да подготвям темата, започвам да отлагам. Заради това отлагане се е случвало да правя важни неща в последния момент – и тогава, естествено, не стават особено качествени.
Библейски пример: Знаете ли откъде идва изразът „За една паница леща“? От библейската история за Яков и Исав: Исав се връща „озверял“ от глад и вижда брат си, който е сготвил ухаеща леща. И хитрият Яков предлага на Исав да откупи първородството му за паница леща. „Каква полза от това глупаво първородство, ако така или иначе умра?“ Исав вижда всичко само в черно-бяла светлина, леща или смърт. Макар че не би умрял от глад още седмици наред, той убеждава себе си, че точно така ще стане и само това има значение.
Хората с мисловен модел „всичко или нищо“ много често са перфекционисти. Ако някоя ситуация не се развива съвършено, те я приемат за пълен провал. Затова такъв човек започва да се страхува от допускането на грешки и да преживява стрес, тревожни разстройства и депресия.
Пример: Когато публикувам в страницата ПСИХОЛОГИЯ ЗА ВСЕКИ ДЕН, понякога ми се случва да сбъркам. И тогава истински се паникьосвам, че хората ще видят грешката и аз ще се изложа. Не говоря за нормално притеснение, а за истинска паника – със сърцебиене и тревожност. Откривам в себе си перфекционистични черти. А всъщност просто трябва да поправя грешката без излишна паника. При здравословния стремеж към съвършенство хората не са движени от нуждата от любов или успех. Въпреки че провалът никога не е приятен, такива хора разбират, че той може всъщност да бъде положителен процес на учене. Затова те не се страхуват от него.
| ХОРАТА С МИСЛОВЕН МОДЕЛ „ВСИЧКО ИЛИ НИЩО“ СТИГАТ ДО: |
| · ниско самочувствие
· постоянно отлагане · незавършени проекти · преувеличаване · мисли за самоубийство · обезсърчение · песимизъм · разочарование |
ХОРАТА С МИСЛОВЕН МОДЕЛ „ВСИЧКО ИЛИ НИЩО“:
- трудно приемат нещо по-малко от най-доброто.
- имат нереалистично високи очаквания за себе си и за другите хора.
- не могат да признаят, че всички ние допускаме грешки и че много неща в живота всъщност се научават чрез поредица от малки грешки.
- имат убеждението, че те/другите са или преуспели, или напълно провалили се.
НАЙ-КРАЙНАТА МИСЪЛ „ВСИЧКО ИЛИ НИЩО“
Мислите за самоубийство са най-крайният и опасен пример за мислене „всичко или нищо“. Много често опитът за самоубийство е всъщност вик за помощ, отправен от личности, които са убедили себе си, че ако те не могат да имат това, което смятат за „всичко“, за тях ще е по-добре да нямат „нищо“. Самоубийството отнема повече от един милион човешки живота на година по целия свят. Нездравословният мисловен модел „всичко или нищо“, който често довежда до депресивно мислене, може да предизвика също и тревожност, паника, депресия, чувство за вина, чувство за малоценност, безнадеждност, перфекционизъм и гняв.
ПОЛЯРИЗИРАНОТО МИСЛЕНЕ СИ ИМА СВОЕТО МЯСТО
Положителен пример за мислене „всичко или нищо“ е брачната церемония. Клетвата да „оставя всички други (…) докато смъртта ни раздели“ заема централно място за един силен, сигурен, посветен брак.
Моралът: Християнските десет морални принципа, които са в основата дори на конституцията и законите на страната, са също положителен пример. „Не убивай! Не кради! Не прелюбодействай!“ са решения „всичко или нищо“, които всеки един трябва да вземе, ако иска да избегне много проблеми в отношенията с хората и в обществото.
КАКВО ДА НАПРАВЯ
1. „Мислене в нюансите на сивото“ – едно полезно упражнение.
За да приложите тази стратегия, се опитайте да оцените събитията по скала, варираща от 0 до 100. Ако нещо не се получи така, както сте се надявали, опитайте се да мислите за него като за частичен успех, вместо като за пълен провал. В повечето случаи има нещо, което можете да научите от ситуацията.
Едисон: „Аз не съм се провалил 10 000 пъти – аз успях да открия 10 000 начина, които не работят“.
2. Да приемем своите несъвършенства
Един важен ключ за побеждаване на изкривеното мислене „всичко или нищо“ е да прощаваме на себе си малките грешки в поведението и най-вече да се учим от тях и да ги поправяме. Тук е мястото на мирогледа. Християнският мироглед приема, че хората допускат грешки, признават лошата си постъпка и получават прошка и сила за промяна.
3. Да избягваме даването на абсолютни обещания, което често води до провал.
„Аз никога няма да закъснея отново през целия си живот“: отключва „гуляйджийски“ реакции на всяко „подхлъзване“. Можете да избегнете тези реакции, като внимавате поставените цели да бъдат разумни и постижими.
4. Да поправим изкривените мисли:
- „Съпругът ми не е съгласен с мен, значи изобщо не ме подкрепя“.
„Можем да имаме различни мнения, без да застрашаваме връзката си“.
- „Никога не ми се случват хубави неща“.
„Трябва да призная, че са ми се случили някои добри неща“.
- „Нищо не става от мен“.
„Всъщност съм доста добър/добра в някои неща“.
Д-р Недли съветва: „Откривайте и оспорвайте неправилните автоматични мисли. Такива мисли са бързи като коленен рефлекс и директно повлияват нашите емоции. Те са повтарящи се, обичайни, незабележими и могат да бъдат много вредни“.
Д-р Недли, „Изгубеното изкуство на мисленето“, издателство Нов живот
Клуб ПСИХОЛОГИЯ и ЗДРАВЕ – Плевен: Психология ЗА ВСЕКИ ДЕН; psihologiaizdrave@abv.bg
