ДЕСТРУКТИВНИЯТ ДИАЛОГ

Създадени сме да общуваме, да служим един на друг, да разговаряме, да даваме подкрепа и да получаваме, но понякога тези отношения стават деструктивни и вместо радост ни носят разочарования и болка.

Лен Макмилън в книгата си ,,Гневът“ описва често срещана форма на деструктивен диалог – ,,Претъпкване на торбата“ – ,,До тази кавга се стига, когато дълго време преглъщаме оплакванията, разочарованията и болките си. Когато някой ни нарани, не отвръщаме веднага може би защото са ни учили, че не постъпваме по християнски. Във всеки случай потискаме болката дълбоко в себе си, сякаш я натикваме в торбата, която носим на гърба си. Колкото повече продължаваме да я тъпчем с болка, толкова тя става по-тежка и по-тежка. В крайна сметка започваме да се прегърбваме под тежестта й. Хората около нас го забелязват, но ние не признаваме какво става всъщност. Случва се обаче някой да ни обиди, когато торбата е вече препълнена. В старанието си да натикаме и най-новата обида в торбата, дъното й се прокъсва и ние избухваме. Често пъти тази последна обида сама по себе си е незначителна и човекът, върху когото изливаме гнева си, ни приема за неразумни и може да постъпи също като нас.“

Най-добрият подход е да направим всичко възможно да противодействаме на обидата, или несправедливостта, възможно най-скоро, без излишен гняв и отвръщане на злото със зло. Трудно е, но с Божията помощ всичко е възможно.

Д-р Веска Войчева