Детската агресия: влиянието на връстниците и обществото

Влиянието на връстниците

Според проучванията, след семейството връстниците са вторият основен фактор, който влияе върху характера на детето ни. Забелязвали ли сте кои деца стават лидери и образци за подражание в групата в детската градина, в класа в училище, в приятелската група: кротките или агресивните?

„Според психолози пътят към лидерството в средата на подрастващите минава през демонстрацията на подчертаното превъзходство и е свързан често с необосновани и непредизвикани цинизъм, жестокост, безжалостност. Един от парадоксите на световната педагогика се заключава в това, че децата в много по-голяма степен от възрастните са подложени на съблазните на стадното чувство, на немотивираната жестокост и агресията спрямо себеподобните“ (http://www.referati.org/agresiqta-e-vse-po-chestiqt-model-na-povedenie-sred-uchenicite-v-uchilishte-a-i-izvyn-nego/13167/ref/p2).

Когато синът ми беше във втори клас, миналата година, аз видях нещо, което ако ми го бяха разказали, щях да кажа, че ако не си измислят, най-малкото преувеличават. Имаха в класа едно момче, което беше много умно, схватливо, будно, бързо отговаря, бързо решава, всичко отлично. Обаче в междучасието – пълна метаморфоза – обижда, псува, рита, блъска. Но да речем, че и другите момчета го правят. Един ден, докато и аз бях в часа, госпожата му се скара. И той почна да рита чина. Тя му прави отново забележка, той продължава да го рита. Тя не е от тези, които ще се направят, че не чуват – вече много строго му се скара. И той побесня. Стана, тръшна се на земята в ъгъла и продължи да рита чина. Той седеше на последния чин – сам, за да не удря никого. Продължи да рита чина, без да спира. Станахме и двете и се опитахме да го изкараме от стаята – не можем. Единственият начин беше да го влачим по пода, а ние естествено нямахме такова намерение. Извикахме пазача – и той нищо не можа да направи. И госпожата се принуди да си продължи часа под постоянните ритници и блъскания на това 8 годишно дете!

Но не това ме изуми най-много. Изуми ме отношението на децата към него. Те уж постоянно се оплакваха от него, не го харесваха, мърмореха пред родителите си, а всъщност само се умилкваха около него, искаха да му се харесат, на него да покажат нещо, с него да играят, на него да дадат играчката, която си носят…

Наистина се оказва вярно това, „че децата в много по-голяма степен от възрастните са подложени на съблазните на стадното чувство, на немотивираната жестокост и агресията спрямо себеподобните“. С други думи, на влиянието на най-агресивните си връстници. Защото агресивните деца и агресивните хора успяват да се наложат в групата и останалите съзнателно или несъзнателно започват да искат да приличат на тях. Защото и те искат да бъдат в центъра. Понякога, за съжаление, така става и в църквата.

Така идваме до важния въпрос за нашите деца: какви образци за подражание представяме пред тях, които да неутрализират влиянието на агресивните неформални лидери.

Блажени кротките, защото те ще наследят земята (Мат. 5:5).

Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост (Мат. 5:7).

Ако искаме нашите деца да имат самоконтрол и да защитават другите, а не да ги тормозят, трябва да ги учим, че животът на другия е ценен, че толерантността е добро качество, че да бъдеш добър човек не е срамно, а напротив – трябва да се гордеят с това. Трябва да имат добри образци за подражание, а не да бъдат възпитавани от „улицата“ или всъщност от своите по-агресивни връстници.

Тази година моята дъщеря беше абитуриентка. Ето един добър пример за подражание, който да показваме на децата си:

През 2013 г. абитуриенти от сръбския град Пирот, на около 30 км от границата с България, решиха да се откажат от скъпите дрехи и костюми на абитуриентската си вечер и да дадат тези икономисани пари на нуждаещи се, съобщи “Стандарт”.

„Тези пари, които бих дал за скъпи дрехи, които кой знае кога и дали пак бих носил, по-добре да ги дам на някой, който наистина има нужда”- споделя Брана Костич, един от абитуриентите.

Тази идея беше подета и от някои от нашите училища и на баловете тази година също имаше абитуриенти, които дариха пари за бедни и болни деца. Ето такива примери са добри за децата ни.

Родителите трябва да бъдем най-добрите образци за подражание за децата си. Те гледат как разрешаваме конфликтите помежду си, какви думи използваме, имаме ли самоконтрол – те попиват това дори още от утробата на майката.

Трябва да им внушим основните християнски ценности, които са общочовешки:

  • Уважение към човешкия живот
  • Уважение към личността на другия
  • Зачитане правата на другия
  • Загриженост за другия

Когато отклоним вниманието им от това какво искат те – егоизъм – и го насочим към това какво могат да направят за другите – алтруизъм – тогава те няма да бъдат агресивни към връстниците си, а благородни.

Как да направим това? За съжаление днес нямаме време за практически съвети. Но ще повторим вълшебната дума: ВРЕМЕ. Родителите трябва да отделят количествено и качествено време: да говорят с тях (теорията) и да правят с тях заедно много неща (практиката), за да им показват как да бъдат добри хора.

Аз например, за да науча сина си, че първо трябва да се свърши работата, а после е времето за забавление, ПЪРВО, му повтарям това многократно: Човек първо върши това, което трябва (работата), а после това, което му се иска (забавлението). Игрите не са важни, ако остане време за тях.

ВТОРО, през деня често му казвам: Ела сега да прострем дрехите. Не че той може да направи кой знае какво, освен да ми подава това-онова, но така се упражнява първо да работи, а после да играе.

Когато детето се научи да бъде полезно в семейството, то ще има настройката да се грижи за  връстниците си, а не да ги бие. Ще стане и полезен човек за обществото. Но за това се изисква какво? ВРЕМЕ!

Елън Уайт, най-превежданата жена-писател в световен мащаб, в книгата си „Детско водителство“ казва, че най-важното нещо, на което можем да научим децата си, за да ги подготвим за живота, е полезният труд. „Ако децата имат подходящо домашно възпитание, те няма да бъдат по улиците и да се учат безразборно от случайни хора, както става при толкова много деца. Благоразумните родители, които обичат децата си, няма да допуснат те да израстват мързеливи и да не знаят как да се грижат за дома си“ (Уайт, Е. Детско водителство).

„Не е  достатъчно да кажете: Направи това или онова, а след това съвсем да забравите какво сте поискали; така децата престават да обръщат внимание на изискванията ви. Подгответе така пътя, че детето ви да изпълнява изискванията ви с радост“ (Пак там).

„В училището на дома децата трябва да бъдат учени как да изпълняват ежедневните домашни задължения. Докато са малки, майката трябва да им дава някаква проста задача всеки ден. Ще ѝ отнеме повече време да ги учи как да я изпълнят, отколкото ако тя самата свърши работата, но нека тя да помни, че трябва да положи основата на техния характер, която е желанието да помагат“ (Детско водителство. Пак там).

Ако основата на характера на моето дете е желанието да помага на другите – то няма да реагира агресивно, а напротив – ще бъда алтруист. А за да постигнем това като родители ни трябват поне две неща: желание и ВРЕМЕ!

До тук споменахме два фактора за детската агресия: възпитанието в дома и влиянието на връстниците. Третият фактор никак не е за пренебрегване.

Влиянието на обществото и неговата ценностна система

Детски филми: Обръщали ли сте внимание какви са образците за подражание в детските филми? Тези, които побеждават всички останали. Хари Потър побеждава най-силния магьосник. Бен Тен побеждава всички извънземни. И децата израстват с убеждението, че за да бъдат щастливи хора, трябва да ПОБЕЖДАВАТ всички останали. А това директно води към агресия.

Философията на обществото възпитава в егоизъм – ти си важен; ти имаш права; ти си в центъра.

На тази причина за агресия се спирам най-малко, защото всички ние сме добре запознати с влиянието на обществото, особено като се има предвид, че по новини, филми, социални мрежи се рекламират обикновено спортисти, актьори и певци, които по общо мнение не са най-добрия пример за кротост, смирение, самообладание, морал и т.н.

Преди време чух нещо по новините, което ми направи силно впечатление. Показваха бащата на едно бебе, което беше пребито от акушерка. Попитаха го как е детето. И той каза: „Голям бандит!“ Това, дете, което беше пострадало от агресията, сега е „голям бандит“. Е, голяма работа, ще кажете вие. Ние често с умиление наричаме детето си „голям разбойник“, „малко дяволче“ и т.н. Но дали така не му объркваме представите за добро и зло? Злото става добро, а доброто става зло. Струва си да се замислим какви послания отправяме към невръстните си деца.

 Автор: Йорданка Дейчева, психолог, Клуб Психология и здраве – Плевен, psihologiaizdrave@abv.bg

Следващата статия по тази тема: Как да предотвратим детската агресия?