ДЕТСТВОТО – ЧАСТ 1

Детството и младостта Си Исус прекара в едно малко планинско село. Присъствието Му би било чест за всяко селище на света. Привилегия би било за царските палати да Го приемат като гост. Но Той подмина домовете на богатите, царските дворци и известните центрове на учените,за да се засели в неизвестния и презрян Назарет.
Чуден по своето значение е краткият доклад за ранните Му години: “А детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него.” В слънчевата светлина, излъчвана от лицето на Отца, Исус “напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците”(Лука 2:52). Умът на Исус бе активен и проницателен. Той бе разсъдлив и по-мъдър, отколкото подобаваше на възрастта Му. Но характерът Му бе прекрасен в своята хармония. Силите на ума и на тялото Му се развиваха постепенно според законите на детството. Като дете Исус бе особено обичлив по характер. Ръцете Му винаги бяха готови да служат на другите. Той показа непоколебимо търпение и истинност, която никога не би пожертвала почтеността. Твърд като скала за принципа, Той разкри в живота Си благодатта на несебелюбива учтивост. С дълбока сериозност Исусовата майка гледаше как се разгръщат силите Му и наблюдаваше как върху характера Му се отпечатва съвършенството. Тя с удоволствие се стараеше да подкрепи този блестящ, възприемчив ум. Чрез Светия Дух получи мъдрост как да съдейства на небесните представители за развитието на това дете, което можеше да твърди, че само Бог е Негов Отец. От най-ранни времена верните в Израил полагаха много грижи за обучението на младежта. Бог бе наредил още от бебета децата да бъдат учени на Неговата доброта и величие точно както са открити в Неговия закон и показани в историята на Израил. Песни, молитви и уроци от Писанията трябваше да бъдат приспособени за умовете на подрастващите. Бащи и майки трябваше да научат децата си, че Божият закон отразява Неговия характер и че като приемат принципите на закона в сърцата си, Божият образ се отпечатва в ума и душата. Повечето от поученията се предаваха устно, но юношите се учеха и на еврейско писмо, което правеше достъпни за тях пергаментните свитъци на старозаветните писания.