ДЕТСТВОТО – ЧАСТ 2

Във времето на Христос всеки град или селище, където не бе осигурено религиозното обучение на младежта, се смяташе, че е под проклятие от Бога. Но обучението бе станало формално. Традицията в голяма степен измести Писанията. Образованието трябваше да насочва младите “да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили” ( Деян. 17:27). Но еврейските учители отдадоха вниманието си на церемониите. Умът бе претоварен с материя, която нямаше стойност за ученика, а нямаше да бъде оценена и във висшето училище на Небето. Религиозния опит, получен чрез личното приемане на Словото Божие нямаше място в образователната система. Погълнати от рутината на външни неща, учениците не намираха спокойни часове за близост с Бога. Не чуваха гласа Му да говори на сърцето. В търсенето на знания те се отдалечаваха от Източника на мъдростта. Великата същност на службата за Бога бе пренебрегната.
Принципите на закона бяха замъглени. За най-висше образование се смятаха неща, които бяха всъщност най-голямата пречка за истинско развитие. Под ръководството на равините силите на младите бяха потискани. Умовете им оставаха сковани и погледът – стеснен. Детето Исус не получи образование в училищата към синагогите. Майка Му бе Неговата първа учителка между хората. От нейните устни и от свитъците на пророците Той учеше за небесните неща. Същите думи, които сам бе говорил на Мойсей за Израил, сега трябваше да научи в нозете на майка Си. Когато премина от детство към юношество, Той не потърси училищата на равините, не се нуждаеше от тяхното образование, защото Бог бе Неговият наставник.
Въпросът, който бе зададен по време на службата на Спасителя: “Как знае Тази книга, като не се е учил?”, не означава, че Исус не е можел да чете, а просто че не е получил образование от равините (Йоан 7:15). Тъй като е придобил знание, каквото и ние можем да придобием, доброто му познаване на Писанията показва колко прилежно е изучавал в ранните си години Божието слово. Пред Него бе разпростряна великата библиотека на Божието творение. Този, Който бе сътворил всички неща,
учеше уроците, написани от собствената Му ръка по земята, морето и небето. Отдалечен от несвятите пътища на света, Той натрупа научно знание от природата. Изучаваше живота на растенията и животните, както и човешкия живот. От най-ранните Си години бе завладян от една цел – живееше, за да благославя другите. За това черпеше източници от природата; нови идеи за начини и средства озаряваха ума Му, когато изучаваше живота на растенията и животните. Постоянно се стремеше да извлече от видимите неща примери, с които да илюстрира живите думи на Бога. Притчите, чрез които по време на службата Си обичаше да предава Своите уроци върху истината, показват колко възприемчив е бил духът Му за влиянието на природата и как е събирал във всекидневния Си живот духовни поуки от заобикалящия Го свят. Тогава пред Исус се откриваше значението на Божиите слова и дела, когато се опитваше да разбере същността на нещата. Небесните същества Го придружаваха и умът Му се развиваше от святи мисли и общувания. От началото на съзнателния Си живот Той постоянно растеше в духовна благодат и в познание на истината.