ДЕТСТВОТО – ЧАСТ 4

Христос беше единственият безгрешен човек, живял някога на земята, макар че в продължение на около тридесет години Той живя всред нечестивите жители на Назарет. Този факт е укор за тези, които мислят, че са зависими от местоживеене, от благоденствие или от успех в живота, за да живеят безгрешно. Напротив, изкушенията, бедността и нещастията са дисциплина, необходима, за да се развият чистота и твърдост на характера. Исус живееше в селски дом и вярно и с радост изпълняваше Своя дял от работата в дома. Той бе Началникът на небето и ангелите изпълняваха словото Му с удоволствие. Сега обаче бе станал доброволно слуга, любещ, послушен син. Той научи занаят и работеше в дърводелната на Йосиф. Облечен в простото облекло на обикнонен работник, Той минаваше по улиците на малкия град на отиване и на връщане от Своята скромна работа. Не използваше Божествената Си сила, за да намали товарите Си или да облекчи труда Си. Чрез работата, която извършваше през детството и юношеството Си, Исус развиваше ума и тялото Си. Не Си служеше безразсъдно с физическите Си сили, а ги използваше така, че да ги запази в добро състояние, за да върши всичко по възможно най-добрия начин. Не обичаше да е немарлив, даже и по отношение на инструментите Си. Като работник бе съвършен, както бе съвършен по характер. Чрез примера Си Той учеше, че е наш дълг да бъдем прилежни, да вършим работата си вярно и точно и че такъв труд е почтен. Дейност, която обучава ръцете да бъдат полезни и възпитава младите да носят своя дял от бремето на живота, дава физическа сила и развива всяка способност. Всички трябва да вършат нещо, което е полезно за тях и за другите. Бог посочи, че работата е благословение и само прилежният работник изпитва истинската слава и радост от живота. Божието одобрение е над деца и младежи, които изпълняват радостно своите задължения в дома и споделят товарите на бащата и майката. Такива деца, като излязат от дома, те стават полезни членове на обществото. През целия Си живот на земята Исус беше прилежен и постоянен работник. Очакваше много, затова и предприемаше много. Като започна службата Си, Той каза: “Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи” (Йоан 9:4). Исус не отбягваше грижите и отговорността, както вършат много така наречени Негови последователи. Такива хора са слаби и неспособни, защото се опитват да избягнат дисциплината. Те може да притежават ценни и добри черти на характера, но са безсилни и почти безполезни, когато се появят трудности. Положителността и енергията, солидността и силата на характера, проявени от Исус, трябва да се развият и в нас чрез дисциплината, през която Той мина. И благодатта, която Той получи, ще бъде и наша.