ДЕТСТВОТО – ЧАСТ 5

Докато живя между хората, нашият Спасител споделяше съдбата на сиромасите. Той познаваше от опит техните грижи и трудности, затова можеше да утешава и да насърчава всички скромни работници. Онези, които наистина разбират поуката, предавана от Неговия живот, никога не ще мислят, че между хората трябва да има различни класи и че богатите трябва да бъдат почитани повече от достойните бедни. Исус внасяше в работата Си бодрост и такт. Изискват се много търпение и духовност, за да се внедрява библейската религия в домашния живот и на работното място, за да се издържа напрежението на светската работа и в същото време да не се отделя погледът от Божията слава. В това отношение Исус Христос бе помощник. Той никога не се отдаваше на земните грижи дотам, че да не Му остава време да мисли и за небесните неща. Често пъти изразяваше сърдечната Си радост, като пееше псалми и небесни песни.Нерядко жителите на Назарет Го чуваха да издига гласа Си на хвала и благодарност на Бога. Общуваше с Небето с песни и когато другарите Му се оплакваха от уморителен труд, ободряваше ги със сладката мелодия, излизаща от устните Му. Неговото хвалебно пеене като че ли прогонваше злите ангели и като тамян изпълваше работното място с благоухание. Умовете на слушателите Му се откъсваха от тяхното земно изгнаничество и се насочваха към небесния дом. Исус беше източникът на целебна милост за света и през всичките години на уединение в Назарет животът Му обливаше другите със струи на състрадание и нежност. Възрастните, скърбящите и обременените от греха, играещите деца в своята невинна радост, малките горски създания, търпеливите товарни животни – всички се чувстваха по-щастливи в Неговото присъствие. Този, Чието властно слово държеше световете, се навеждаше, за да облекчи някое ранено птиче. Нямаше и нищо недостойно за Неговото внимание, нямаше нещо, за което Той да откаже да помогне. Така като напредваше в мъдрост и в ръст, Исус печелеше благоволението на Бога и на хората. Той привличаше симпатиите на всички сърца, като разкриваше, че е способен да съчувства на всички. Надеждата и куражът, които Той излъчваше, Го правеха благословение за всеки дом. А често пъти в събота Го поканваха в синагогата да прочита урок от Пророците и тогава сърцата на слушателите се вълнуваха, тъй като от познатите думи на свещените книги изгряваше нова светлина. Но Исус отбягваше външния показ. През всичките години в Назарет Той нито веднъж не демонстрира чудотворната Си сила. Не търсеше високо положение или присвояване на титли. Неговият тих и скромен живот, а даже и мълчанието на писанията за ранните Му години, ни дават важен урок. Колкото по-тих и скромен е животът на едно дете, толкова по-запазено е то от излишни вълнения и колкото е в по-голяма хармония с природата, толкова по-годен е животът му за физическа, умствена и духовна сила.