ДЕФИЦИТ В СЪСТОЯНИЕ НА ИЗОБИЛИЕ
Често се чудим защо след като сме консумирали не малко количество храна много скоро след това отново сме гладни? Защо е толкова трудно да поставим спирачки на прекаления си апетит? Защо въпреки изобилието на разнообразни храни и подобрените условия на живот сме все по-болни? Да погледнем компетентното мнение на специалист в тази област: ,, Основните проблеми в развитите страни са свързани със свръххранене и небалансиран състав на приеманата храната. Свръххраненето е основна причина за възникването на различни обменни и дегенеративни заболявания в развитите страни, като подагра, захарен диабет, затлъстяване, хиперлипоптотеинемии, жлъчнокаменна и бъбречнокаменна болест, чернодробна стеатоза, хипертонична болест, атеросклероза, злокачествени новообразувания, исхемична болест на сърцето и др. На фона на характерното обездвижване при хората в тези страни, освен хиперенергийното хранене, се наблюдава свръхприем на мазнини, предимно от животински произход и на злоупотребата със захар. Във връзка с повишеното потребление на рафинирани храни, населението в Западна Европа (вече и в Източна) и Северна Америка консумира недостатъчни количества от някои витамини, биоелементи и хранителни фибри. Поради това е характерен за тях т.нар. ,,дефицит в състояние на изобилие“ – ,, Митове и истината за храните, храненето и диетите“ проф. Божидар Попов.
Независимо от приетото голямо количество храна, когато не са доставени до клетките необходимите за нормалната им функция елементи, до мозъка достигат сигнали за недохранване и следва възбуда на центъра на апетита и отново желание за още храна. В същото време излишъците от храна, от която тялото няма нужда ферментират, гният и последиците са заболявания и намалена работоспособност.
В ,,Диета и храна“ на Елън Уайт проблемът е представен много ясно: ,,Навикът да се преяжда или да се приемат много видове храна на едно ядене често причинява диспепсия. По този начин сериозно се увреждат деликатните храносмилателни органи. Напразно стомахът протестира и апелира към мозъка да размисли за последиците. Голямото количество погълната храна или неправилното и съчетаване вършат пагубното си дело. Резултатът е страдание. Болестта заема мястото на здравето“.
Д-р Веска Войчева