Децата: 3 темперамента

Проучване с интересни резултати

Мислите ли, че децата отначало много си приличат, а едва по-късно в живота, под влиянието на семейството и обществото, развиват различни черти на характера? Ако да, следвате логиката на философите Лок и Русо, които в седемнадесети и осемнадесети век заявяват, че децата се раждат като tabula rasa („чиста дъска“) или „празен лист“. И върху този лист съчетанието на различни влияния формира тяхната личност.

Обаче майките виждат от личен опит както и от научните проучвания, че от самото начало, от момента на раждането си, бебета се различават в много отношения: реакции, навици на хранене, ходене и спане, двигателна активност, реакция на нови ситуации и т.н. Те имат собствена индивидуалност, макар и не съвсем добре развита, но все пак доста разпознаваема.

Д-р Добсън, световно известен специалист по детска психология и възпитание, пише: „Просто попитайте истинските експерти – майките, които разбират бебетата си по-добре от всеки друг. Те ще ви кажат, че всяко е техните бебета е предизвикало различно „усещане“ – от първият миг, когато са ги поели в ръцете си. Ако по-нататък тези майки са благословени с шест, осем или дори двадесет деца, те ще продължават да настояват, че всяко от тях е уникално и различно от другите, дори един час след раждането. Те са прави – и техните възприятия се подчертават от научните изследвания“ (Dobson, Complete Marriage and Family Home Reference Guide, Tyndale House Publishers, Illinois, 2000, p. 364).

Въпреки това учените си задават въпроса: Възможно ли е да се намерят повтарящи се темпераменти и характерни черти у бебетата и децата, точно както ги забелязваме у възрастните? И така достигат до „Нюйоркско надлъжно проучване, 1956-1988“.

Учените анализират деветте характеристики, които са определени от екипа като възможни за оценяване по тристепенна скала (средно, високо и ниско):

1. Ниво и степен на моторна активност
2. Ритмичност или степен на регулярност на функции като хранене, изхождане и цикъл на спане и будност
3. Реакция на нов обект или човек по отношение на това дали детето приема новите преживявания или се срамува
4. Адаптивност на поведението към промени в средата
5. Праг или чувствителност към стимули
6. Интензивност или ниво на енергия на реакциите
7. Цялостното настроение на детето или „разположение“, независимо дали весело или плачливо, приятно или капризно, приятелски или неприятелски настроено
8. Степента на разсейване от това, което прави в момента
9. Обхват на вниманието и устойчивост в дадена дейност

Учените установяват, че определени качества наистина вървят заедно. Това групиране не означава, че децата са едни и същи, но че имат сходни реакции до определена степен.

„Лесните деца“

Този тип – приблизително четиридесет процента – се характеризира с позитивно настроение, регулярност на телесните функции, ниска или умерена интензивност на реакция, адаптивност и положително отношение към нови ситуации, а не срамежливост.

Като бебета, тези деца бързо си изграждат редовни часове на спане и хранене, по принцип са весели и бързо се адаптират към нов режим, нова храна и нови хора. Когато порастват, усвояват бързо правилата на нови игри, участват с готовност в нови дейности и лесно се адаптират към училище. Тази група е наречена „лесни деца“, защото не създават много проблеми в своето отглеждане и обучение.

Д-р Добсън нарича тази група деца „съобразяващи се“, защото те лесно приемат правилата и изискванията и имат положително отношение към ръководството на родителите си. Ако помолите такова детенце да подреди стаята си, то най-вероятно ще го направи, без да се налага да му го повтаряте сто пъти.

„Трудните деца“

Учените смятат, че друга група характеристики, като нередовни телесни функции, интензивни реакции, срамежливост от нови стимули, сравнително бавно адаптиране към промени в средата и като цяло негативно настроение могат да бъдат свързани с друга група, която те наричат „трудни деца“.

Като бебета, такива деца – представляващи около десет процента – често нямат редовни навици на хранене и спане, бавно приемат нови храни, отнема им повече време да се настроят към нов режим или дейности и имат склонност доста да плачат. Хората могат да чуят силният им смях и плач доста отдалеч. Когато не получават каквото искат, те изпадат в гневни изблици. Тези деца, разбира се, са голямо изпитание за родителите си и изискват голямо ниво на последователност и толерантност за възпитанието им.

Терминът, който използва д-р Добсън, е „деца със силна воля“, защото те винаги се противопоставят на всеки опит за дисциплина от страна на родителите им, като се опитват да правят всичко по своята воля и както те искат. Ако ги помолите да подредят стаята си, най-вероятно накрая ще трябва да крещите или да използвате неприятни наказания.

„Бавно загряващите“

Децата, определени от екипа като „бавно загряващи“ – петнадесет процента от изучаваните деца – обикновено имат сравнително ниско ниво на активност, склонни са да се отдръпват при първия сблъсък с нов стимул, по-бавно се адаптират, имат донякъде негативно настроение и реагират на ситуации с ниска интензивност на реакция.

Д-р Добсън нарича тези деца „срамежливи“, защото те реагират негативно на нови ситуации и се адаптират бавно. Но негативната им реакция не е така бурна, както на трудните деца и те имат редовни навици на спане и хранене. Когато не получават каквото искат, те по-скоро се сърдят, отколкото да избухват гневно.

Приблизително 65 процента от децата попадат в тези три категории темперамент:

40% – „лесни деца“

10% – „трудни деца“

15% – „бавно загряващи“

Останалите 35 процента имат такива комбинации от деветте черти на темперамента, че не могат да бъдат класифицирани в нито една от трите групи.

https://www.age-of-the-sage.org/psychology/chess_thomas_birch.html

Какво общо има това с моето дете?

1. Моето дете е уникално човешко същество. Ако децата имат вродени черти на темперамента и характера, тогава е съвсем сигурно, че не е имало, няма и не може да има друго като моето дете в целия свят. Ако бебенцето ми не е празен лист, върху който да отпечатвам родителските си амбиции, трябва внимателно да наблюдавам и развивам неговия темперамент. Следователно родителите трябва да ценят малките си съкровища не като свои притежания, с които да се фукат. Те трябва да осъзнават с какъв скъпоценен подарък са благословени и да правят всичко възможно да развиват способностите и характера им.
2. Моето дете има нужда от „поправка“ с любов. Всяка от описаните групи има силни страни, но също и слабости. Затова родителите трябва да проявяват достатъчно мъдрост, за да забелязват и утвърждават конструктивните черти и да оформят нежно деструктивните характеристики.

Например аз бях благословена с дъщеря от „лесната“ група, която като бебе имаше редовни навици на спане и хранене. Обикновено приемаше правилата и наказанията за нарушаването им. Но забелязах в нея нежелание да приема нови неща и ситуации, на които реагираше отрицателно. Няма начин, научих се да отделям време за безкрайни обяснения и убеждаване, докато тя приеме, че „ново“ не означава „лошо“. Спомням си, че веднъж ѝ купих нова блуза, която беше точно от тези, които харесва. Поне така си мислех! Тя беше на около четири години, мисля, и когато ѝ я показах, каза, че никога няма да я облече. Ядосах се, защото дори не поиска да я пробва! Но тогава осъзнах, че гневът няма да помогне и смених политиката. Започнах да наблягам на факта, че това е любимият ѝ цвят, че толкова хубаво ще ѝ стои. След това престанах да я убеждавам. Само след няколко дена тази блуза стана любимата ѝ дреха!

3. Моето дете има нужда от много време и усилия. Често се казва, че всичко, от което детето се нуждае, е да го обичаме. Но аз ще ви разочаровам: любовта не е достатъчна. Децата не растат като дървета, които поливаме веднъж седмично. Те имат нужда от постоянни грижи, себеотрицателни усилия, концентрирано внимание, мъдро обучение. Именно фактът, че те са сложни и неповторими човешки същества, говори, че изискват качествено и количествено време от родителите си. Например, ако искам детето ми да бъде честно, не е достатъчно да му кажа, че не трябва да лъже. Моето „лесно дете“ ще каже, „Добре“ и ще се опита да заобиколи правилото, без да го видя. Моето „трудно дете“ ще наруши правилото и ще избухне гневно, когато дойдат неизбежните последици. всеки ден ще има ситуации, които ще имат нужда от обяснение, утешаване, поставяне на граници, дискусия с аргументи и т.н.

Затова си пригответе огромен запас от време и усилия. А когато търпението ви се изчерпи, превключете режима на дълготърпението. Когато децата пораснат и станат хората, които сте си мечтали да бъдат, ще си е струвало всички жертви.

Йорданка Дейчева, майка на пълен работен ден и психолог на непълен работен ден; ydeicheva@facebible.bg