ДЕЦА, А НЕ РОБИ

„Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание.“ (Евр.12:28)

Има много хора, изповядващи се за Христови последователи, които не са изпълнители на Неговото Слово. Не го харесват, защото то им представя такова служене, което не им допада. Не обичат сериозните порицания и  ревностните апели. Не обичат правдата, но са управлявани и ръководени от собствените си погрешни, човешки импулси.

От голямо значение е как служим на Бога. Момчето, което с мъка и по задължение учи уроците си, никога няма да бъде добър ученик. Човекът, който твърди, че спазва Божиите заповеди, защото е длъжен да го прави, никога няма да влезе в радостта на послушанието.

Ароматът и същността на послушанието са израз на спазване на вътрешен принцип – любов към правдата, любов към Божия закон. Същността на правдата е вярност към нашия Изкупител – да вършиш правилното, защото е правилно. Когато Божието Слово е бреме, защото прерязва директно човешките наклонности, тогава религиозният живот не е християнски живот, а хомот, насилствено послушание. Цялата чистота и благочестие на религията остават настрана.

Осиновяването в Божието семейство ни прави деца, а не роби. Когато Христовата любов влезе в сърцето, ние се стремим да подражаваме на характера на Исус. Колкото повече изучаваме Неговия живот с покорно сърце, толкова повече се уподобяваме на Него. В сърцето на всеки истински изпълнител на Словото Светият Дух влива ясно разбиране. Колкото повече разпъваме на кръст своите себични практики, като отнасяме благословенията си и до другите, толкова повече у нас ще бъдат утвърдени и умножени небесните дарове. Ще израснем в духовността си, в търпението, в твърдостта, в смирението и добротата си. Зад локомотива не се свързват просто верига от вагони – те се движат по същите релси като локомотива. Кого следваме ние?