На пръв поглед птичите пера изглежда, че имат много проста структура. Когато ги разгледаме по-отблизо обаче, ние попадаме на много комплексната структура на перата, които са леки, но много здрави и водоустойчиви.

За да летят по-лесно, птиците трябва да са колкото се може по-леки. Перата са изградени от кератинови протеини, съответстващи на тези нужди.

От двете страни на стъблото на перото са разположени вени и върху всяка вена има около 400 влакънца. Върху всяко едно от тези 400 влакънца има по две, или общо 800, по-малки влакънца. От 800-те малки влакънца, които са натрупани върху едно малко птиче перо, върху всяко едно от тези, които са разположени в предната част на перото има, по 20 власинки. Тези власинки свързват двете пера едно с друго, точно както две парчета плат биват тропосани едно с друго. В едно-единствено перо има приблизително 300 милиона малки власинки. Общият брой власинки във всички пера е около 700 милиарда.Съществува една много съществена причина птичите пера да бъдат здраво свързани едно с друго чрез власинки и клипси. Перата трябва да бъдат здраво захванати за птицата, така че да не паднат в някой момент. С изградения от власинки и клипси модел перата са прикачени толкова здраво за птицата, че дори и силен вятър, дъжд или сняг не може да стане причина да паднат.

Нещо повече, перата по корема на птиците не са същите като перата по крилете и тялото. Телесните пера се състоят от сравнително големи пера, които функционират като кормило и спирачки, перата по крилете са проектирани така, че да увеличат площта по време на удара на птичите криле и така да увеличат силата за издигане.