В предходната глава видяхме колко невъзможно е случайното формиране на живота. Нека отново за момент приемем за верни всички тези невъзможни неща. Нека предположим, че преди милиони години се е формирала клетка, която се е сдобила с всички необходими за живота ú вещества и се  “съживила“. На това място еволюцията отново се проваля. Защото тази клетка, дори и да е съществувала за кратко,  в крайна сметка ще умре и след тази смърт няма да остане нищо и всичко ще се върне  там, откъдето е започнало. Това е така, защото първата жива клетка, в която няма генетична информация, не би била способна да се възпроизведе и да сложи началото на ново поколение. И така с нейната смърт животът щеше да свърши.

Генетичната система не се състои само от ДНК. В околната среда трябва да съществуват и ензими, които да разчитат кодовете в ДНК; куриер РНК, който да бъде произведен след прочитането на тези кодове; рибозоми, върху които РНК ще се трупат според тези кодове и ще се съединяват с цел производство; преносни РНК, които да пренасят аминокиселините в рибозомите, за да бъдат използвани в производството, както и изключително сложни ензими, които да управляват множество междинни процеси. Такава среда не може да съществува никъде другаде, освен в абсолютно изолирана и напълно контролирана среда, каквато е клетката, където съществуват всички важни необработени материали и енергийни ресурси.

В резултат на това органичната материя може да се самовъзпроизвежда единствено ако съществува като напълно развита клетка с всичките ú органели и подходяща среда, където да може да оцелее, да обменя вещества и да събира енергия от заобикалящата я среда.

Тогава, ако една комплексна структура се е появила внезапно, то какво би означавало това?

Нека зададем този въпрос с пример. Нека, от гледна точка на сложността, оприличим клетката на високотехнологична кола. ( Всъщност клетката е съставена от много по-комплексни и развити системи, отколкото една кола – със своя мотор и цялото ú техническо оборудване.) Сега нека попитаме: ако един ден навлезнете навътре в една гъста гора и сред дърветата  видите последен модел кола, какво бихте си помислили? Ще си помислите ли, че в продължение на милиони години различни елементи от гората случайно са се съединили и са произвели такъв автомобил? Всички необработени материали, изграждащи колата, са добити от желязо, пластмаса, гума, земя или техни вторични продукти, но дали този факт ви кара да си мислите, че тези материали са се синтезирали  “случайно“, после са се съединили и произвели една такава кола?

Една комплексна система, каквато е клетката, без съмнение е сътворена от висша воля и мъдрост. С други думи, тя се появява в резултат на Божието сътворение. Еволюционната теория излага твърдението, че животът се е формирал случайно. Според това твърдение неорганичните и несъзнателни атоми се свързват, за да формират клетката и после по някакъв начин образуват други живи организми, включително и човека. Нека помислим върху това. Когато съберем елементи, които са градивните вещества на живота, каквито са въглеродът, фосфорът, азотът и калият, се образува само една маса. Без значение на каква обработка е подложена тази атомна маса, тя не може да образува дори едно живо същество. Ако искате, нека формулираме един “експеримент“, свързан с този въпрос, и нека разгледаме от гледната точка на еволюционистите онова, което те в действителност негласно застъпват под името “Формулата на Дарвин“.

Нека еволюционистите поставят големи количества от материалите, съществуващи в състава на живите организми, като фосфор, азот, водород, кислород, желязо и магнезий, в големи варели. Нещо повече, нека прибавят във варелите дори някои вещества, които не съществуват при нормални условия, но те смятат за нужни. Нека в този разтвор прибавят толкова аминокиселини – които нямат никаква възможност да се образуват в естествени условия – и толкова протеини – всеки от които има 10-950 вероятност да се формира – колкото пожелаят. Нека изложат този разтвор на желаната от тях температура и влага. Нека ги разбъркват с такъв технологично развит уред, с какъвто поискат. Нека с тези варели се занимават най-видните учени. Нека тези експерти дежурят над варелите в продължение на милиарди и дори трилиони години. Нека им бъде позволено да използват всички видове условия, които вярват, че са необходими за създаването на човека. Без значение какво правят, от тези варели те не могат да произведат никакъв човек. Те не могат да създадат жирафи, лъвове, пчели, канарчета, коне, делфини, рози, орхидеи, лилии, карамфили, банани, портокали, ябълки, фурми, домати, пъпеши, дини, смокини, маслини, грозде, праскови, пауни, фазани, многоцветни пеперуди или милионите други живи същества като тези. Всъщност, те не могат да създадат дори една-единственна клетка на който и да било от тези организми.

С една дума, несъзнателните атоми не могат да формират клетката, като се съединят. Те не могат да вземат ново решение и да разделят клетката на две, после да вземат друго решение и да създадат професорите, които първо са открили електронния микроскоп и после са изследвали собствената си клетъчна структура под тези микроскопи. Материята е несъзнателна, безжизнена маса и тя получава живот чрез висшето Божие сътворение.